Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 01:41 25.09.20 
Клубове/ Я! Архивите са живи / Пороци Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема червената точка
Автор koroviev (begemot)
Публикувано22.02.06 10:07  



Имало едно време в един манастир Х броя монаси. Монасите били траписти, демек не си приказвали мноо мноо, тоест били дали обет дума да не продумват на никого, цял живот. Само се срещали всеки ден на обяд на една голяма маса. Всички били доволни и щастливи, беряли си гроздето, правили вино, молели се чат пат или там каквото правят монасите, въобще - идилия.
Хубаво обаче един хубав ден от някъде дошла телеграма, че из околните села върлува опасна болест, опасна за селяните и триж по опасна за монасите. Болеста водела до пълна загуба на вяра! Нещо повече, поне един от монасите със сигурност бил болен от тази болест, понеже преди седмица целият манастир бил на селският сезонен пазар на сирене, да продават сиренето на манастира, а болеста била изключително заразна. Единственият симптом бил, че на челото на заразените се появявала червена точка.

Монасите всички мълчаливо прочели телеграмата, подавайки си я от ръка на ръка, и всеки от тях разбрал сам за себе си, че е негов пръв дълг да вземе ловната пушка на нощния пазач на манастира и да се гръмне с нея, ако случайно усети симптомите на болеста.
Ясно, че червента точка много улеснявала нещата - тези които имат вяра вярват че имат вяра, а тези които нямат вяра не вярват че нямат вяра.
Тук, всички монаси се видели в леко чудо - в манастира нямало никакви огледала.
Но, тънката математическа мисъл на монасите им се притекла на помощ:
"Ако днес на обяд не видя никой на масата с червена точка на челото" казал си всеки монах "значи точката е на моето чело и трябва да се гръмна". "Ако видя един единствен друг монах с червена точка, и утре не се е гръмнал и пак го видя, значи и на моето чело има червена точка, и той чака да види дали аз ще съм се гръмнал, както аз - него. Тогава и двамата трябва да се гръмнем".
Тоест, всеки монах се сетил, че ако има хикс на брой заразени монаси, то всички тези хикс на брой монаси се гръмват едновременно на хикстия-тия ден.

Хубаво обаче имало един много много прост монах. Не тъп, ами вдлъбнат. Нищо не разбирал от математика. Нещеш ли, за зла участ, именно на неговото чело имало червена точка, но пича се съмнявал в съмненията си по отношение на съмненията си във вярата, та не разбирал колко ужасно болен човек е той.
И така монасите отишли на обяд, и всички с ужас видели точката на челото на много тъпия монах, и зачакали. Но тъпият монах, разбира се, въобще не бил вдянал че трябва да се гръмне, ако не види никой друг с червена точка, и не се гръмнал. На следващият ден, като го видели отново, всички монаси помислили че именно те са "вторият" болен монах, и каквито били доверчиви и правоверни - всички отишли и се гръмнали.

И така, един, тъп, прост, неразбиращ от математика, без каквато и да е вяра монах станал игумен на манастира.
Заровил как да е другите монаси, и в манастира дошли нови попълнения. За тяхна огромна почуда на челото на игумена имало огрома червена точка - ясен признак за липса на вяра! Това откритие било толова шокиращо за всеки от тях, че мигновенно се превърнало в публична тайна, дори и без обетът за мълчание никой не би бил в състояние да приказва за това с другите.
Отначало, как да е , всички се справяли с тежката ситуация, къде с молитва къде с вино, и избягвали до колкото могат игумена.
Игумена гледал гледал как странят от него, и как никой не го гледа в очите а свежда поглед, и решил че много явно трябва да ги е впечатлил щом такъв респект изпитват всички. Въобще, пича се почувствал като мноо голяма работа, надул се ама ще се пръсне вече, разюркал монасите с камбаната да се молят по 50 пъти на ден, мноо им стъпил на врата, направо нетърпим станал. И колкото по-нетърпим ставал, толкова по- си мислел че всъщност много им се издига в очите, и че е много свят човек, и че просто им помага и те да станат свети като него.
А горките монаси - яко се депресирали всички от ситуацията, започнали да наблягат на виното, започнали да пропускат молитви, бягали нощем в селото, въобще ударили го съвсем през просото.
Не минало много време и на челата на монаси започнали да се появяват червени точки. Игуменът бил толкова уплашен от появата на болестта, че лично гръмнал първите няколко случая с пушката на нощния пазач, и ги заровил зад мандрата. Това не спряло епидемията, а напротив, даже я усилило. Игуменът не насмогвал да копае зад мандрата, а на мястото на всеки застрелян изниквали по трима нови, като разноглава ламя. Монасите с червени точки били зад всеки ъгъл, на всяка крачка.
И дошъл денят в който монасите седнали на масата, и всеки видял, че всички останали имат червени точки на челата си. Всички дружно станали, вдигнали игумена, понесли го и го хвърлили в манастирския кладенец. Почакали малко, и когато звуците от цамбуркане утихнали, извикали в един глас "Смърт на изедниците!".
След което монасите седнали и започнали да пишат едни такива святи книги, в които се казвало, че липсата на вяра е най-правата вяра на света, и всеки който няма червена точка на челото си е враг народен. Комуникацията и приказливоста били разрешени и издигнати във визша ценност.
И така минало време - реколата била добра, сиренето се продавало, новите свети книги били почити написани, когато един хубав ден, на обяд, всички забелязали, че на челото на главния свято-книго-писач няма червена точка. Всички веднага му казали да иде да се гръмне някъде, но той се обидил много. Той твърдо вярвал, че на челото му има червена точка. Вярата му в червената точка била толкова непоклатима, че накрая всички се отказали да спорят с него, умълчали се, замислили се, спогледали се с очи, разбрали се без думи - двама монаси мълчаливо го хванали а трети взел пушката и го гръмнал. Тази първа победа над врага им вдъхнала нова вяра в новата им вяра.
На следващия ден, трима от монасите дошли на обяд без червени точки.

_____________________________
"Everyone is naked!", the king shouted

Редактирано от koroviev на 22.02.06 16:04.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* червената точка koroviev   22.02.06 10:07
. * Re: червената точка пopyчиk Pжeвckи   22.02.06 11:21
. * Re: червената точка koroviev   22.02.06 14:53
. * Re: червената точка Джoaннa   22.02.06 14:33
. * Re: червената точка koroviev   23.02.06 02:47
. * Re: червената точка koroviev   25.02.06 03:28
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.