- Кажи ми, моля те, защо вече не общуваш с мен както преди? Не ми е хубаво така. Обидих ли те с нещо? Кажи, какво да направя? Какво?! Всичко ще ти обещая! - тя въртеше в ръце празната цигарена кутия.
- Ами, откажи цигарите, например, - с лека ирония каза той.

Колко банално, защо той веднага се заяжда с някакви си там битови дреболии? Издевателства над мен. И какво толкова искам от него? Та в него всъщност няма нищо, което да ми харесва. Макар че, това не мога да отрека, дупето му не е лошо, даже може да се каже, че направо си го бива: погледнеш го и усещаш как основният инстинкт моментално събужда хоризонтални желания. И ръцете му, разбира се, са много красиви, уж мъжествени, а в същото време толкова изящни, а той дори не полага никакви грижи за тях. Ох, а когато свири с тях на китара, става просто неудържимо - хващам се да мисля, че ги ревнувам от китарата. Как ми се иска да се озова в ръцете му! Какви звуци бих издавала: вълшебни и тайнствени като орган и невероятно високи като цигулка... Така, стоп машина. Какво ми става?!

Мечтата, разбира се, малко я разваля факта, че ние не сме съвсем свободни. Е, от моя мъж аз мога да си тръгна: докога може да се живее в компромиси? Но той, макар и да не живее с приятелката си, а вече половин година не могат да скъсат окончателно: измъчват се един друг, ругаят се и заедно не могат, и разделени също. Е, малко е романтична, така, няма какво да се каже.

А още трапчинката и устните му: уж тънки, а такива едни сладки, многообещаващи, леле мале. Целувах го един път, и то някак бегло, ако бях задържала тази целувкат още миг - пиши я пропаднала бедната девойка. Той дори като с устни докосва ръцете ми, тръпки преминават по цялото ми тяло, при това в най-интимните места, налага ми се с "недей" да си дърпам ръката, да не се разтопя, недай си боже, до неприличие. А очите му? Така необикновено тъжни за мъж, който непрекъснато се шегува, и вероятно е душата на всяка компания. Очите му, тъмни, в тях не трябва да се заглеждаш, ако не искаш окончателно да загубиш ума си и да отплуваш гола-голеничка в безбрежното море на любовта. О, да!

Да, да дочакам момента,когато той най-после ще се реши да бъде единствено с мен. Мисля, че това ще се случи вече съвсем скоро. Ще се разхождаме двамата както обикновено в парка; искам обезателно да вали съвсем леко сняг, но да не е студено. И така значи, вървя и се любувам как снежинките се спущат плавно под светлината на уличните лампи и падат в краката ми, а после поскърцват в тишината. И ще слушам гласа му, толкова приятен, особено когато ми говори всякакви нежни думички. А той, най-накрая ще каже, че се мести в новия си апартамент, където ще има място и за мен, и че на работата си води няколко изгодни проекта, и че се е разделил заради нашето общо бъдеще със своята приятелка, и много други приятни за женското ухо неща.

Аз тихо ще се усмихвам, гледайки надолу в краката си, после все пак ще повдигна поглед към него и ще кажа: " Миличкият ми, ти си толкова добър и вкусен, а аз сигурно съм голяма негодница, но моля те, опитай се да ме разбереш, не мога ей-така изведнъж да захвърля всичко. Скоро е Нова Година и ние с мъжа ми ще ходим на Малдивите - за седмица само, и след това в нашите с него отношения всичко ще се изясни. Той успя някак да си изпроси още един шанс от мен и не ми дава сърце да му откажа тази дреболия". А за червеното Пежо, което ми купува заради това, ще си замълча. Вероятно...