Дошъл веднъж при Буда-Джа бившия му ученик Суивинда, който някога се бил размотавал наоколо, а после задълго изчезнал нанякъде. И ето, явил се той след десет години на грандиозен джип с личен шофьор, и измъкнал от багажника един чувал с градска хидропоника, и напушил учителя Буда-Джа и всичките му ученици, и дръпнал следната реч пред Буда-Джа:

Благодаря ти, мъдри Буда-Джа! Ти и сам не предполагаш как ми помогна! Когато те слушах, аз всичко виждах правилно, а после малко размислих и реших правилно всичко за себе си. И тогава заминах в големия град, записах се на курсове по правилно говорене, научих се на правилно поведение и започнах да водя правилен начин на живот. След една-две години ме забеляза един много важен човек и ме взе при себе си за секретар. И там на служба при него аз ежедневно проявявах правилно усърдие, правилно запомнях и правилно се съсредоточавах - и в крайна сметка и аз сега съм много важен човек, но името ми го знаят само най-важните хора, а на простите телезрители то не им е известно. Тоест, мен все едно ме има, но в същото време ме няма - точно както ти ни учеше. Командирите идват и си отиват, но нито един от тях не може да мине без мен.

А Буда-Джа си дръпнал два-три пъти от хидропониката, прокашлял се дълбокомислено, помълчал седем минути, а после се усмихнал и казал:

Благодаря ти, Суивинда, знатна тревица имаш, пък и ти самия си един такъв готин пич, победител на реалността и образец за подражание. И не само в тоя живот си бил такъв грамотен, и не само в тоя живот си прилагал толкова удачно получените знания. Така значи, някога мноого отдавна живяла една много напреднала свиня-майка, самостоятелно постигнала Четирите Благородни Истини. И имала тя една мечта - да се възкачи на върха на свещената планина Джамба. Чувала била тя, че всяко животно, което се възкачи там, се превръща в човек. А на човека вече му е лесно - и просветление да си организира, и до нирвана да се добере, и въобще. Но имала свинята-майка един проблем - 300 килограма живо тегло. С такова туловище не само на Джамба, на втория етаж и било трудно да се качи. И колкото и да се опитвала да отслабне, удавало и се да хвърли най-много 20 кила. Какво да правиш, породата и била такава.

И ето, родила тя веднъж четири прасенца, и веднага започнала да ги учи на правилен живот. Та поне те, докато са млади и леки, да се качат на Джамба и да станат хора. А прасенцата се оказали много енергични и съобразителни: не се минала и половин година, а те вече укрепнали, по-високо от зурлите си скачат и всеки ден питат майка си: е, кога най-после ще тръгваме наговре в планината? А майка им казва: ще тръгнете, когато усвоите Четирите Истини, защото без тях на свещената планина работа нямате.

Но прасенцата, макар и вече пораснали, все едно били малки. Всичките четири истини не можали да се поместят в нито едно от тях, всяко успяло да усвои само по една. Първото усвоило, че да си животно означава да страдаш и да се мъчиш. Второто усвоило, че причината за страданията са лакомията и похотливостта. Третото усвоило, че за да се избавиш от страданията трябва най-напред да станеш човек. А четвъртото, най-умното, усвоило най-сложната истина: за да стане човек, животното трябва да действа като човек.

С този товар тръгнали те към свещената Джамба. Приближават се - а планината една такава висоооока! И към върха води широк път, а край пътя стои къщурка, и в къщурката живее Умният Алпинист. Ясна работа - умният в планината няма да тръгне - та така и си живее той вече втора година в подножието. Но затова пък относно изкачването на Джамба Умният Алпинист бил събрал цялата информация. И да се изкачва по широкия път той никого не би посъветвал.На този път се бил заселил огромен и страшен вълк, два метра от носа до опашката, глава като роял и очи като два прожектора. Никой още не бил успял да се измъкне жив от него. Тоест, за да се изкачиш на планината, трябва най-напред да решиш проблема с вълка.

Първото прасенце казало: Да върви по дяволите, тоя проблем! И да живееш - страдание, и да умираш - страдание, каква е разликата? Тръгвам нагоре, пък там както дойде, току-виж извадя късмет. И както и да го уговаряли, обърнало се и заприпкало по широкия път нагоре.

Второто прасенце погледнало след него, поразмислило и казало: проблемът с вълка се решава елементарно. Ще порасна, ще стана възрастен глиган с големи зъби, и никакви вълци няма да смеят да припарят наоколо. Но тогава вече ще имам проблем с излишното тегло, и на никаква планина няма да мога да се изкатеря. Така и ще се бутам около коритото и ще точа лиги. Не на мен тия! Ще умра млад - казало второто прасенце и се втурнало след брат си по широкия път.

А третото прасенце погледнало след тях и казало: хубаво, братлета, вървете на майната си, умирайте както искате. А аз трябва човек да ставам, от страданията си да се избавя и майка си да зарадвам. Ще се изкача аз на Джамба по обиколния път, по стръмния склон, по отвесните скали и по тесните пътеки. Вълкът е голям, той там няма да може да мине, а аз съм дребен и пъргав, навсякъде ще се провра! Така казало третото прасенце и тръгнало да обикаля планината и да търси хитрата си обходна пътечка.

А четвъртото прасенце погледнало Умния Алпинист и му казало: за да стана човек, трябва да действам като човек. Е, хайде, човеко, научи ме, моля, как да се справя с вълка.

И му казал тогава Умният Алпинист: вие, младежо, няма нужда да се катерите по Джамба. По-добре си останете тук и се подгответе по най-добрия начин. Вълкът има, така да се каже, много тънък нюх - той рано или късно ще ви усети и сам ще слезе тук. А какво да правите с него по-натам ще ви обясня в хода на подготвителните работи.

И ето започнали те да се готвят да посрещнат вълка. А първото прасенце в това време все вървяло и вървяло по широкия път - най-напред внимателно, стряскайки се от всеки храст, а после по-смело, а после и съвсем се затичало, грухтейки си смела песничка. Вървяло то два дни и две нощи, но никакъв вълк не срещнало - и съвсем не защото никакъв вълк нямало. Вълк там си имало съвсем реален, точно какъвто го описвал Умният Алпинист. И не било това някакъв прост вълк, а бил Синият Божествен Звяр на Шива, гълтащ лошата карма. Тоест, всички животни, които този Звяр изяждал, в следващия си живот се прераждали като човеци, а човеците през неговия храносмилателен тракт заминавали направо в нирваната. Но по характер Синият Звяр бил обикновен вълк, и за своето езотерическо предназначение или бил забравил, или въобще не бил мислил. А мислел той все повече за плюскането, много си го харесвал той това занимание. И ето го значи, седи той на върха на стръмната клисура и с въжделение наблюдава третото прасенце: как това сочно парче месо драпа по отвесните скали право към застланата му трапеза. Седял, гледал, точил лиги - и изведнъж дочул някъде зад гърба си бодро грухтене. Обърнал се - опаа!

Първото прасенце не успяло дори да мякне, и изведнъж пред него като изневиделица изникнал огромен син вълк. И разбрало прасенцето, че е дошла последната му минута, и произнесло пред смъртта си своята благородна истина: да бъдеш животно означава да страдаш и да се мъчиш!

Като чул вълка тая тема, така си и замръзнал със зинала паст. Спомнил си вълка, че е щастлив само през първия половин час след ядене, а през всичкото останало време е гладен и злобен, и страда от запек, и стомаха така боли, че ти идва направо камъни да гълташ. И ако изяде това прасенце, това е максимум половин час щастие, а после пак тая същата мизерия. Тоест, може временно да не го яде, а да му зададе няколко въпроса, животинката явно мисли небанално. Току-виж разкаже нещо интересно.

И попитал вълка: а защо така животните да страдат и да се мъчат? А прасенцето му отговорило: това още не го знам, малък съм още. Това го знае братчето ми, дето върви ееей-там отзад.

Погледнал вълка надолу по пътя и видял в далечината второто прасенце. С три скока се оказал до него и го попитал: ей, свиня! разкажи ми защо животните страдат? А прасенцето се изплашило до смърт, едва не загубило дар слово, но все пак казало: животните страдат заради своята лакомия и похотливост. Добре си било заучило репликата.

Тук вълкът като вземе да се разсмее: неква мазна плюнка, а говори за похот! Знаеш ли ти, какво е това похот? А прасенцето казва: не знам, малък съм още. Това наверно го знае братчето ми, дето се катери по хитрата пътечка.

Тогава вълкът хоп-хоп-хоп - скочил обратно на стръмната скала: а третото прасенце тъкмо се било изкатерило там. Като видяло вълка, едва не се търколило надолу от страх - но вълкът го спрял и го попитал за похотта. А прасенцето му казва: за похотта мама нищо не ми е разказвала.

Вълкът му говори: грухчо, ти ме разочарова, теб недвусмислено ще те изям. Даже за похотта нищо не знаеш, шунка безмозъчна. А какво тогава изобщо знаеш?

А третото прасенце му казва: знам как животното може да се избави от страданията. Трябва първо да стане човек.

Вълкът: ама че го извъртя! А прасенцето отговаря: не съм го извъртял, как животното да стане човек - това го знае братчето ми. Дето е долу и не иска да се качи на планината.

Тогава вълкът казва: щом не иска да се качва горе, тогава аз ще сляза долу при него. Никъде няма да избяга той от мене.

И ето, значи, спуска се вълкът от планината, а четвъртото прасенце стои спокойно, не се опитва да избяга, чака. Вълкът се спрял на пет метра от него и го попитал: значи ти си тоя кебап, дето знае как животното да стане човек?

А четвъртото прасенце му отговаря: не съм кебап, а вие, господине, сте невежа. На какво основание разговаряте така с мен?

Тук вълкът тракнал със зъби и му казва: гледай го ти! кебапа имал и достойнство! Отдавна не съм ял такъв! И каааато скочи към прасенцето -

- и пропаднал в дълбоката ловджийска яма, която прасенцето и алпиниста изкопали за два дена. И се напорил там на острите колове, и дори и сам не забелязал как умрял. И в следващ живот вече не се родил - ненапразно бил дежурил цял живот на Джамба. Всичката си вълча дхарма честно изпълнявал, чуждите грехове честно поглъщал, и много живи същества чрез него се спасили. А че бил невежлив и глуповат - та какво друго да очакваш от един вълк? Хората и те не всички са умни и невинаги вежливи.

А прасенцата се изкачили на самия връх на Джамба, но никое от тях така и не станало човек: без вълка планината била загубила цялата си вълшебна сила. След тях на върха се изкачил и Умният Алпинист, нарисувал там автографа си, нащракал фотографии и си тръгнал обратно за вкъщи, да пише книга за изкачването си. И прасенцата и те се върнали вкъщи, и разказали на всички познати свине как са победили злия вълк. И майка им много се гордяла с тях: макар и да не станали хора, но все пак.

Завършвайки разказа си, Буда-Джа казал: в това време...

Но тук Суивинда го прекъснал и казал: няма нужда, учителю, да разказваш какъв съм бил аз в това време, това е ясно и на таралежите. Разкажи по-добре какъв беше ти в това време.

И Буда-Джа отговорил: В това време бях алпинист. Умен Алпинист. Макар че, по принцип, аз и сега съм доста умен. Но вече не съм алпинист.