Срещам се с комшийката от първия етаж. По-често отколкото ми се иска.Тя има дебел съпруг зъболекар с последен модел на Пежо и обзавеждане от списание. С нея се скарах най-бързо.За това кой къде да си държи детската количка и кой на кого е заел мястото на партера. Разминаваме се надуто и процеждаме през зъби по едно “здрасти”.
На втория етаж има офис на фирма за паркет. Там с никого не съм се карала, нямаме сблъсък на интереси.
Със съседа от третия етаж се скарахме един ден, когато той се прибираше мъртво пиян от футболен мач с дръгливия си боксер и се разкрещя за това кой си позволявал да оставя входната врата отворена, аз му обясних, и така...
На четвъртия етаж живее Хамлет. Ултра богат арменец. Тръбите на аспиратора му минават през нашата баня и точа лиги, когато жена му готви вкусотии. На нея и викам Офелия, ясно защо. С Хамлет не съм се карала. Скарах се с жена му. Понеже мъжът ми си хвърлил цигарата през балкона и тя паднала на Хамлетовия климатик, който леко поизгорял, а струвал две хиляди лева, по данни на Офелия, която дойде да ми вдига скандала.
Етаж пети. Млада двойка дебели асистенти от местния университет. Тя- инфантилна, той- истеричен. Поводът- идват да ми закачат нет и момчето се качва на покрива. Обаче! Излиза асистентът и изпада в гибелен гняв спрямо мен и горкия интернетаджия- как можело, ние тоя покрив нямало да го платим с 3 години труд, никой да не стъпвал на покрива....сигурно е граден по специална технология.
Комшията на шестия етаж си идва само през лятото, иначе пребивава в София. С него сме в добросъседски отношения – понеже е зима.

За съжаление, никой от героите в тази история не е измислен. Лицата, имената и събитията са съвсем действителни.

А иначе, миналата година на път за работа срещах всяка сутрин едно момче на едно и също място. Ако го нямаше някоя сутрин, се чудех къде е.Веднъж се видяхме на друго място при други обстоятелства и се захилихме като стари познати.

hormonally yours