Веднъж великият фокусник, магистър на цирковите и доктор на кукленските науки, психолог и сексопатолог Карабас Барабас извика в кабинета си своята любима кукла Малвина, не, своята любима актриса Малвина и я попита:
- Виж, Малвина, ти си такава забележителна актриса и красива жена, разкажи ми за половия си живот.
А Малвина му отвърна:
- Ами, какво пък, сеньор Карабас, - така, кокетно, но леко свеждайки очи и поправяйки при това своята дантелена поличка, - та вие нали знаете, има голяма любов между нас с Пиеро.
А Карабас Барабас, повдигайки вежди и проницателно поглеждайки я с мъдрия си поглед право в курвенските оченца, и каза:
- Но... ти не му даваш, нали така?
- А вие откъде знаете, сеньор Карабас?
- Аз имам навсякъде свои хора, в това число и в сандъка с куклите, където спите.
А Малвина му каза:
- Да, никога не сме правили секс, двамата с Пиеро.
- И защо? - продължаваше настойчиво да пита сеньор Карабас.
- Ами... не знам... Той е толкова добър, толкова сладък, толкова чист... Ами, не знам защо... Трудно ми е да си представя... не мога да си представя да правя секс с него.
- И кой тогава те ебе, Малвинка?
- ...Имах няколко случая с Арлекин.
- С Арлекин? Та той и пет пари не дава за тебе, лампичке.
- Ами какво...не знам как стана това. Случи се някак от самосебеси. Той е такъв... вие знаете колко е нагъл, Арлекин. Ненавиждам го.
- Ненавиждаш? А би ли му дала още веднъж? Е, да или не?
- Да. Да, навярно.
- А с Буратино, твоя приятел, какво имаш с него?
- С Буратино ли? Нищо. Той е ужасно интересен, ужасно весел, но него някак си не го интересува секса, струва ми се. Никога не съм го виждала да гледа някого така, по-особено, или нещо с някой... не, никога не съм го забелязвала, пък и някак си не съм се замисляла, и на мен не ми е минавало през главата... макар че той е весел, интересен, но пък...
- Добре. Върви. Разбрах всичко. А, между другото...всъщност, няма значение, върви.

Малвина излезе. Докторът на кукленските науки Карабас Барабас си удари една чикия, и си изтри кура със салфетка. Кура, и малко на корема, че и на гърдите беше опръскал. Отлично се празни. Здрав мъж.

След известно време (не се минали и пет години по кукленско време, а по наше, може би, два-три дена), извика пак Малвина в кабинета си. Отново. Между другото, тук ще се отплеснем за минутка. Карабас Барабас би я наебал, Малвинка, дори още повече, най-вероятно тя самата би му се отдала. Без проблем. Но нещо го спираше да и го набута, и нея нещо я спираше да го съблазни.

И така, той я попита:
- Е, как е?
- Ами всичко си е както преди.
Той я попита пак за половия и живот.
- Всичко си е по старому, - отговори Малвина. - Случи се на няколко пъти с Арлекин. Пиеро много ме обича, съчинява ми всеки ден стихове, тъжни и много сърдечни. Буратино ми е приятел.
- А кой те ебе? Аз все пак съм сексопатолог, познавам по очите ти, че се ебеш, редовен полов живот водиш!

Малвина сведе очи, подръпна полите на дантелената си поличка, отвори леко устни, бузките и порозовяха, започна да диша дълбоко и развълнувано и най-накрая изстреля:

- Артемон. Аз...аз с него свършвам.
- Така-а. Артемон. А с Арлекин не свършваше ли?
- Не. С Арлекин - не. Той...той...той е такъв...той е като вятър, като лъв, той е истински мъж, истински самец, но аз никога не свършвам с него.
- А защо му даваш пак, и пак?
- Не знам защо. Но аз винаги много съм го искала и сега...
- Какво сега?
- И сега го искам.
- И какво? И не ти се иска да свършиш.
- Аз свършвах. Сама, след това. А после си спомнях ситуацията, и всичко, и всичко...
- А Артемон?
- Той е животно, зверче и с него мога да се отпусна и да получа удоволствие. И той, струва ми се, също.
- Върви. - каза Карабас Барабас.

Малвина си тръгна, тихо дръпвайки щората зад себе си.
Карабас се замисли. В яйцата си усещаше някакъв гъдел, но да мастурбира не му се щеше, кой знае защо.
"Веднъж се живее", - реши той. - "Ще я наеба", - помисли си и извика: "Малвина, ела за малко!"