Прости ми. Прости ми, миличко. Прости ми, детенцето ми. Прости ми, дъщеричката ми. Прости ми за всичко. Прости ми затова, че си се появила на света.
Прости ми затова, че при раждането се зарази с генитален херпес. Затова, че лелките с бели престилки ще тъпчат твоят още неоформен и толкова крехък организъм още от първите му дни с атипични нуклеозиди и имуномодулатори.
Прости ми затова, че твоята майка ще се окаже непълноценна и няма да намери възможност да ти даде нищичко. Прости ми, че няма да имам кърма. Затова, че след като започна да те храня с каша, аз няма да разбера причината за твоите писъци през нощтта. Затова, че няма да разпозная коликите. Че така и няма да се науча да я правя, шибаната каша.
Прости ми, че няма да мога да ти дам баща. Прости ми за кривите крачета и неправилните черти на лицето. Моите гени ще се окажат по-слаби.
Прости ми, че ти си третото бебе в тази количка. Приятелка на приятелката ще ти я даде от жалост към нас двете. Също и тези ританки, и тази шапчица, пък и всичките ти други вещи.
Прости ми затова, че новите световни постижения ще минат покрай теб без да ги видиш. Аз ще пера марлените пелени, и ти никога и нищо няма да разбереш за памперсите. Няма да узнаеш и за специалните масички за повиване. Нашето полуразпаднало се бюро ще играе тази роля. Ти няма да имаш легло, ще спиш при мен. Няма да мога да си позволя радио-бебефон, и ти ще крещиш по цели нощи, докато аз ще седя и ще се напивам в кухнята. Така ще се оформи твоят нежен и женствен глас.
Понякога, все пак, твоят сън ще бъде дълбок и спокоен. При поредните опити да устроя личния си живот аз ще разтварям половинка сънотворно в шишето със заместителя на кърмата. След такива до нищо не водещи опити за създаване на семейство за теб и мен, всичката набрана злоба към света и хората аз ще започна да изливам върху теб. Ще навеждам очи при всяко следващо посещение при педиатъра. Представителите на органите за попечителство и опека ще започнат да ни причакват на външната врата. Аз така и няма да мога да измисля правдоподобно обяснение за твоите синини.
Още дълго ти ще останеш такава - беззащитна. Още дълго аз ще бъда за теб целия свят.
Прости ми, че ще ти завързвам терлици на ръчичките, когато ти малко пораснеш и от детско любопитство започнеш да измъкваш съдържанието на шкафовете и да го разхвърляш из стаите. Моите нерви никога не са били железни.
Прости ми, че толкова обичам кафе. Прости ми, че електрическият чайник винаги ще бъде горещ и ще стои винаги близо до табуретката и твоите ръчички. Прости ми. Прости ми, че няма да те видя когато го събориш върху себе си.
Прости ми, че в студените зимни нощи ще те мъкна със себе си до магазина. Така и няма да преборя своята никотинова зависимост. Ти ще се въргаляш по пода на магазина, удряйки с ръце и крака и молейки за шоколадче. Аз с последните си пари ще си купя пакет цигари. Такъв ще е моят избор. Прости ми за съчувствените хорски погледи към теб и проклинащи към мен.
Прости ми за липсата на общуване с връстниците ти. Ти няма да ходиш нито на ясли, нито на детска градина. Няма да мога да си го позволя. На нас едва ще ни стигат детските и подаянията на състрадателните роднини.
Прости ми, че всичко това ще даде отражение на живота ти в училище. Ще се присмиват зад гърба ти на облеклото ти и на лошите ти оценки. Мен ще ме викат отново и отново за двойките ти, а аз няма да съм в състояние да ти помогна с английския, защото всичко, което ще е останало в главата ми от училищните години ще е таблицата за умножение. За пореден път ще ми напомнят, че са в състояние да те отчислят от училището ако продължавам да не внасям парите за охрана. Аз ще продължавам да пращам тези напомняния на майната си, с което ще ти осигуря безграничната любов на целия преподавателски състав.
Прости ми затова, че за седми път ще те помоля да наричаш поредния чичо Иван тате.
Прости ми, че през една януарска сутрин в главата ми ще се роди мисълта да отмъкна ключовете от неговата таратайка с изтрити гуми, да си спомня отдавна забравените шофьорски умения и да натисна до ламарината педала на газта. Прости ми, че тогава ще мисля за себе си. Не за теб. Аз винаги съм мислела само за себе си. Аз бях пълна егоистка. Прости ми...

Твоята бъдеща майка.