|
Привет миила Силвия,
Iмето ми е Анджей и съм от Варшава. Случи ми се да посетя един от посветените Ви сайтове, откъдето узнах, че Вашата любима книга е "Непоносимата лекота на битието".
Представяте ли си, тук исках да напиша от кого е тази книга, а не мога да си спомня името на автора. Разбирате ли ме? Имах намерение да поговоря с Вас за това. Исках да напиша "Непоносимата лекота на битието" на едикойси, но не мога да си спомня името на автора, написал тази книга.
В главата ми изплуват някакви Жижеци, Вацлавци, Кшиштовци. Макар че не, Вацлав и Кшиштов - това са полски имена, а вашият съотечественик по идея трябва да е чех. Или в краен случай - словак. По моему, Жижек е напълно подходящо име за чешки писател. Или Вие се придържате към друго мнение? Да ви кажа откровено, на мен ми е трудно да съдя за това. На мен чешките реалии са ми съвършенно непознати.
Вие как мислите, може ли човек на име Жижек да напише книга? И би ли я нарекъл "Непоносимата лекота на битието"? И въобще, може ли човек с такова име да усети тази точно лекота, за която пише авторът на нашумялото произведение?
Има имена, от чиито притежатели съвършенно точно нищо добро не може да се очаква. Нахил Хилверструм, например. Чувал съм, че имало такъв полуумен писател, който искал да напише книга и да я нарече "Историята на едно безумие". Но после размислил и я нарекъл "Изкуството на управлението на автомобил с педали".
Вижте, аз съвсем наистина не мога да си спомня името оня чичка, дето е написал "Лекотата на битието". Представяте ли си, аз дори си спомних как изглежда тоя тип. Съвсем мачовски господин, няма какво да се каже. Виждал съм снимка, на която е с джинси и риза. Такъв един стар ебач.
Не, Жижек явно не е за него. По-високо мерника. Тук намирисва на Едуард. Едуард Ли Харпър. Или не, по-добре Едуард Ли Ровски. Такова едно тигърче с пухкава муцунка и не-съвсем непонятно родословие. Американец. Син на емигранти от Чехия. Макар че, ако се съди по фамилията, те по-скоро са били от Полша. Впрочем, навярно в Чехия също ще се намерят двама-трима Ровски.
Какво излиза - преди няколко десетилетия човек с такава фамилия емигрирал в САЩ. Там той създал семейство и му се родил син. Нарекли момчето Едуард. Когато Едуард пораснал, станал писател. Написал книга, която му донесла хонорари, слава и въобще всичко, за което може да си мечтае човек. Той получавал престижни литературни награди, бил председател на всякакви там журита. Сношавал се със най-красивите жени на съвременноста.
Силвия, а Вие нали не сте омъжена, така поне знам.
Аз, всъщност, съм приятен мъж. Всичко, както се казва, си имам. Снимка реших да не Ви изпращам. Мисля си, че Вие така и така получавате стотици.
Поздрави,
Анджей.
|