|
Играта "забий свинята" и горския Матей бяха двете забележителности на село Митрево. Правилата на споменатата игра бяха прости - трябва да накараш свинята да влезе във вратата на противника. Обаче, без да я докосваш или да възпрепятсваш свободното и придвижване, също без да и заграждаш пътя пред зурлата. В замяна на това, правилата позволяваха свинята да се плаши с всякакви косвени приумици откъм страната на завития и опашен израстък. За всяко нарушение участниците рискуваха да бъдат лишени от наградата, която се състоеше в предоставяне на пиячка на победителя от загубилата страна. Когато миналата година разгневения от поредната загуба животновъд Андрей на едно от игрищата поля свинята с бензин и я запали, та тя да се устреми във вратата на противника и да му подпали всичкото имущество, та тогава този Андрей противниковия отбор много го биха. А горския Матей го канеха с уважение да съдийства на срещите, знаейки, че винаги ще отсъди верно пък и няма да се откаже да прави компания при раздаването на наградите.
За Матей се знаеше, че той върви по пътя си твърдо и уверено. Явявайки се при това човек, за който трудно ще кажеш че е инвалид или непълноценен. Пък макар и да беше загубил ръката си, пострадал някъде далеч от тук, за което не разказваше никога, нито пък откъде е донесъл тъдява странната си порода. И ръцете му бяха три. Беше се родил такъв - човек с четири ръце, феномен някакъв. Викаха му, както вече стана дума, Матей. Устрои се в Митрево като лесничей, обичаше да се разхожда, наблюдавайнки дървесната растителност наоколо с набито око на стопанин.
- Ти макар и да си инвалид, ама си по-здрав от всичките нас накуп, - съседът му Андрей най-напред силно противодействаше да се здрависва с Матей. Измисляше всякакви причини за неуспеха на такава една процедура и, най-накрая, измъдри окончателната логика, - боя се от аномалии, не мога спокойно да ги докосвам, дори дишането ми се затруднява.
- А защо така не казваш откъде си? - досаждаше постоянно на Матей с разговорите си за живота, - гледай го какъв тайнствен се извъдил. Аз все някак ще разбера, да знаеш.
- Ами разбери, - Матей вървеше, въртейки земното кълбо под себе си крачка след крачка. Вървеше по лесничейските си работи и наблюдаваше като че ли с интерес крещящите за тренировката на свинята мъже. Но мислите му не се безпокояха от това свинята да попадне във вратата на Андрей. Не го вълнуваше, наистина, и проблема дали е време да се секат изсъхналите дървета в гората. Мислеше си за учителката, която дойде в селото по разпределение от окръжния град, и която го гледаше като експонат от кунсткамера. Това го ядосваше и едновременно му сгряваше душата. Живота на Матей беше странен, самотата му - противоречива в същността си и по съдържание.
"Курва, - мислеше си той, - не вижда човека зад трите ръце. Намерила си, видиш ли, забавление. Още малко и ще ме извика в училището, да ме боде с показалката си, мръсницата". А на глас и каза на танците, без капка срам:
- С двете ръце за гърдите ви, а с третата - за пиленцето, - прозрачно намекна Матей, - с двете ще ви галя страстно, а с три - направо ще ви разтопя. Жалко че четвъртата ми я няма.
- Ама какъв жених сте вие? - отговаряше му тя язвително, - мутант сте вие. Инвалид. Пълен набор жизнени проблеми.
- Може и да съм мутант. За това не споря, - Матей гледаше учителката от висотата на своя бабаитски ръст, поглаждайки брада с третата си ръка в знак на съмнение. - но въпреки всичко си оставаш една глупачка, пък макар и учителка. Третата ръка ми е дадена за допълнителна житейска радост, когато бяха всичките четири, тогава ми идваше малко вповече. Ето откъде идва и инвалидността.
И си тръгна от танците, понеже не танцуваше никога, смятайки това за безмислено и глупаво друсане на телеса.
А после Андрей му домъкна една картинка, изрязана от някакво списание:
- Ей на, гледай от къде си. Излиза, че от Индия си се домъкнал при нас, там ти викат Шива. Тук пише, че танцуваш. И докато танцуваш - светът съществува.
- Абе не танцувам, откъде го измисли това, - отвърна Матей, разглеждайки картинката от списание, изобразяваща многоръкото индийско божество, - наизмисляли тука разни глупашки танци с жени. И това ми било забавление.
А когато се втурнаха отново да го викат да съдийства, едвам го намериха. И като го намериха, останаха с отворени усти, стоят и гледат, как Матей го танцува своя танц, някакви гюбеци хвърля, каквито в школите по танци май не ги преподават. И все нещо си свирука и си говори сам на себе си: "Докато Шива танцува - светът съществува! Ех!".
|