Всъщност, в това че хъркаш няма нищо срамно. И проблемите на Арсен Карапетров с жените произтичаха съвсем не заради хъркането. Жените, честно казано, вече дори неведнъж му бяха съобщавали за всичките му недостатъци - и в огъня на караниците, и в качеството на приятелска информация - така че той можеше спокойно да избира. Но психиатрите не напразно разправят, че човешкият мозък обожава да замества и разбърква всичко: ту в безобидните танцувални движения криейки желание за най-натурално съвкупление, ту замествайки амбициите с виртуалните светове на компютърните развлечения. Ето и Арсен Карапетров се криеше така в килера на своя комплекс. Вместо да се приведе в ред, да се подстриже, да си купи, най-после, нов костюм (или поне анцуг), да престане да обраства със събутилници и прочее авери, той всичко товареше върху хъркането. Та на колко им беше попречило това хъркане? Да плюнеш и забравиш.

Понякога хората предприемат гигантски усилия, за да победят собствените си комплекси. Но това се случва толкова рядко, че вероятно не може да служи за пример в човешкото общество. Най-често хората, в това число и нашият Арсен Карапетров, се стараят някакси да се научат да живеят с комплексите си, да ги сложат на мястото им, да ги ограничат в някакви рамки. Този разумен компромис ни позволява на нас с вас да пребиваваме в що-годе уравновесено състояние. Разбира се, докато не се сблъскаме с нечии чужди проблеми и комплекси.

Тъгата по женското тяло го застави да отиде до крайност - да намери жена, която няма да обръща внимание на хъркането му. Дълго размишлявайки над характеристиките на една такава особа, той, в края на краищата, доведе в дома си една наркоманка. Отначало се наложи да се позанимава с нея, да я прикотка, а после - бива, тя привикна, даже в домакинството взе да помага, стараейки се да си заслужи дозата. Арсен Карапетров отначало дори повече се мъчеше, отколкото получаваше удоволствие, наруши си жизнения ритъм, наложи се навиците си да променя. Но, слава богу, накрая се напаснаха някакси.

Но животът, както е известно, е пълен с изненади. По едно време му нарастнаха разходите, и спестяванията взеха да се топят като ледена висулка под пролетния бриз. Арсен Карапетров се вгледа по-внимателно в своята скорошна придобивка и постепенно в главата му изкристализира идеята как може да съществува по-икономично. Започна да намаля дозите по съвсем мъничко. Не без ексцесии успя да сведе най-накрая разходите за дрога до нула и вече се канеше, вероятно, да поживее най-накрая единствено за собствено удоволствие, но не би, като по поръчка отнякъде се появи семейството на тая наркоманка: мъж, три малки деца, други роднини разни. Без предисловия започнаха да я викат обратно. Помисли си той най-напред да се възмути, а после се уплаши, че ще цъфнат при него официалните лица и ще започнат да изясняват с какво право той третира така жената? С две думи, пусна я да си ходи, в семейството и, тоест, а той тръгна да търси друга наркоманка за примамване.

Остава ни само да му пожелаем успех. А още по-добре да му намерим някоя глуха девойка...

(Из цикъла "Какво е Любовта")

Редактирано от явepтъ на 13.10.05 13:35.