Забелязали ли сте какви физиономии правим, когато си бъркаме в носа? Аз веднъж забелязах и се възгордях. Дори започнах да се харесвам. Започнах да се любувам на образа си в огледалото, макар и преди това да се отнасях доста посредствено към собствената си особа. И напразно, наверно. Самонаблюдението ми откри, че в мен дреме много скрито. Велико. Не, дори Величествено.
Но не може вечно да се любуваш на себе си. Започнах тихичко да се зазяпвам по хората наоколо. Особено по жените. Жените, разбира се, аз така и така си ги зяпах. Но сега започнах да им се любувам. Трудността обаче е в това, че жените не обичат да си бъркат в носа на обществени места и дори и да го правят, не обичат да ги гледаш в такъв момент. Наложи се да се постарая. Да се напрегна. Да променям себе си, така че да съм готов във всеки един момент. Отначало просто купувах скъпа оптика и оборудвах наблюдателни гнезда по целия район. Но после осъзнах, че не е в това ключа. Мигът на бъркането в носа е кратък. Не е достатъчен дори да му се насладиш като хората. И започнах тогава да действам по друг начин. Въоръжих се с цифров фотоапарат, шляех се из града, наблюдавах хората. Чаках.

С новата тактика работата неочаквано потръгна. Мъже вече, разбира се, почти съвсем престанах да фотографирам, жените все повече започнаха да ме изпълват. С чувства и мисли там всякакви. Като един истински ценител, аз даже си направих и колекция, професионална, тематично сортирана. Ето например девойка в метрото се е обърнала с гръб към хората (мисли си, че никой не я вижда, ама е збравила за отражението в прозореца), подбелила е очи и ръга с пръста в ноздрата си като истинска вярваща. А ето млада майка търси нещо в носа на синчето си, детето има изненадан вид, маминка се е заровила съсредоточено вътре, като счетоводител в миналогодишен отчет. А ето тук зряла жена се е напрегнала, събрала вежди, челото - в малки бръчици, стиснала устни - размишлява, сигурно. Хиляди жени има в колекцията ми. Понякога с часове ги разглеждах.

Само дето жена ми ме напусна. Но така е дори по-добре. Събрах се с друга жена, на почва общи интереси. Няма да повярвате! Седях си веднъж в парка, оглеждах се наоколо и чаках подходящ момент за фотографиране. Изведнъж гледам: седи млада девойка на скамейка и чете книжка. Благородно, така, седи. Гърба изправен, коленете събрани, книжката върху бедрата, ръцете върху книжката. А после изведнъж някак рязко с пръста в носа - раз. И след миг - отново: гърба изправен, ръцете върху книжката. Аз проспах момента и дори не успях да насоча апарата, толкова бързо успя да го пребърка. Тогава си мисля: ще поседя, ще погледам, понаблюдавам - току-виж ми излезе късмета. След пет минути тя пак с пръста в носа - аз с апарата - бац! След още десет минути пак, но пръста тоя път се задържа повечко в носа - успях да направя пет снимки. Направо бях като залепен за скамейката. Седя, не дишам, дебна. Девойката след минутка пак посяга с пръстче към носа. Аз я наблюдавам и чак за малко да се задуша, забравих да дишам от вълнение. И забелязвам - тя хем си бърка в носа и в същото време ме гледа. Втренчено така, гледа, като омагьосана, и се изчервява постепенно от ушите към носа. Но пръста от носа не вади.

Още в първия ден не се реших да се приближа и запозная. Но на следващия ден, когато всичко пак се повтори, се приближих, представих се, заведох я на кино, разходихме се край морето, поснимах я малко. Започнахме да ходим на срещи, да седим един до друг на скамейите и да се държим за ръчичка, да се целуваме, когато се стъмни. Отначало само едно не ме устройваше: по вторниците, четвъртъците и съботите тя не можеше да се среща с мен. Започнаха разни нехубави мисли да ми минават през главата, дори сърцето започна да ме боли понякога, и най накрая не издържах и един ден жално си изпросих признанието. Ходела на гинеколог. Смущаваше ме само, че е толкова често. Още около седмица я уговарях да ми разкаже защо по три пъти в седмица. Тя отначало ми не-каше, но най-накрая си призна, когато намекнах, че може да публикувам снимките и. Помня: стои цялата червена, подръпва си копчето на джинсите и заявява: когато гинеколозите бъркат там правят едни такива интересни физиономии...

Сега вече имаме две деца и живеем щастливо. Вече фотографирам само нея. Но има един въпрос, който ме вълнува напоследък: интересно, а дали може да си носиш огледалце като ходиш при проктолога?

(из цикъла "Какво е Любовта")