И не поменувай всуе името Божие!


Някога много отдавна той проумя истината. Тя беше проста, но, като всички прости истини, разбирането и дълго време не се побираше в главата му. Но ето че веднъж, накърквайки се без мярка с някакво менте, той разбра: всичките тези ловеласи, донжуани, казанови са същите такива обикновени мъже като всички други. Не притежават никакви такива свръхестествени или паранормални качества, с които да привличат жените. Единственото, което ги отличава от Кировците и Пешовците е това - те не се боят да получат отказ от жените. Обикновените мъже трудно преглъщат със залепнал за небцето език с надеждата, че тя ще каже "да". Те правят през живота си средно около десетина опита, и, пак средно, всяка пета го газва. Получавайки своето "да" и помнейки предшествуващите го четири "не", те спират да питат повече, освен, разбира се, ако останат пак по една или друга причина самотни. А когато им се натрупа някаква критична маса откази, те престават дори и да мислят за въпроси, предпочитайки да купуват необходимото.

И така затъват в блатото на грешките. Донжуанът (ловелас, казанова) не се притеснява от отказите, не ги събира в себе си, преживявайки в търсене на причината. Не. Той предлага на следващата. И, от друга страна, получавайки съгласие, не го пази и съхранява като невиждана ценност. Той го захвърля и пак предлага на следващата. Докато силите му позволяват да предлага.

Проумявайки тази истина, той се научи да действа по същия начин. И много скоро успя не само да удовлетвори самолююбието си, но изучи и още една наука - кога и на кого да предлага. Тази наука се оказа проста, но без нея нямаше да му се удаде още едно важно знание. Той осъзна, че жените обичат някой да ги удивлява. Само приятно, разбира се, без черни краски и негативизъм. Тук му провървя. Неговите родители бяха откачени и го бяха кръстили Исус.

Всичко започва от запознаването.

- Казвам се Таня (Лили, Ани).

- Приятно ми е, Исус.

След това следва недоверие и смях, но паспорта, в който черно на бяло пише "Исус Христов", окончателно изненадва събеседницата. Когато, без сами да забележат, Светла (Мая, Пепа), се оказват в апартамента на Исус, следва още един шок, който той наричаше "културен". На всяко възможно място по стените висяха репродукции с изображения на Исус. Христос - на кръста, благословяващ, въскръсващ, вървящ, биещ се със Сатаната, и тем подобни, посрещаше жените. На въпроса "защо" той отвръщаше просто - "съименник". Художниците бяха нарисували Христос съвсем неприличащ на нашия Исус, но все едно, благодарение на това, че всеки беше рисувал образа по своему, на тях им се струваше, че живият човек срещу тях е също един портрет на онзи, истинския.

Жените Исус ги поеше предимно с вино. Не за да ги напие. Виното помагаше да излязат от шока и нормално да се огледат наоколо. Случваше се някои да се кръстят и да побягват навън. Някои въртяха пръст до слепоочието и също си отиваха. Единици, пийвайки си от виното, се договаряха за среща на следващия ден. Исус не ходеше на повторни срещи. На него му стигаха онези, които оставаха съвсем наистина до края. Той бавно ги събличаше, галеше ги по гърба, докосваше рамената, гърдите, целуваше ги, играеше си с ерогенните зони, нашепваше нещо, полагайки ги според настроението или на кревата, или на килима, или на масата, или някъде другаде и извършваше свещенодействието.
Жените го целуваха, драскаха с нокти, удряха, ласкаеха и почти всички крещяха:

- Да! Да! О боже! О, Исусе!