|
Посвещава се на Писателите.
И лично на Главния Редактор.
Тоалетната беше заключена отвътре. Тогава Васил я заключи и отвън, понеже не обичаше да се чувства неловко. Оглеждайки се наоколо и не намирайки никакви укрития по полето, той смъкна панталони и започна да страда от разстройство. Старданията винаги го потапяха в мътното езеро на размишленията. Той разсъждаваше, че да се строят тоалетни по магистралите е правилно, но само това не е достатъчно за да се осигури общественото спокойствие. Главното тук е честотата, с която се срещат тоалетните. Ако се случи така, че пътуваш, пътуваш, и вече не може да се търпи, а наоколо само полета, ниви и тук таме увехващи селца с нужници на двора, които при това са затворени за свободни посещения поради нечувствителността на собствениците им към чуждите трудности, то все едно нищо не сме постигнали. Безрезултатно.
Васил не издържа:
- Заето, - каза той.
- Какво заето? - чу се отвътре женски глас.
- Тоалетната е заета, - разясни Васил.
- Коя е заета? Аз съм тук, в тоалетната - и искам да изляза! - възмутено закрещя жената и започна по-силно да дърпа дръжката.
- Гражданке, вие сте заели тоалетната отвътре, а аз съм заел тоалетната отвън. Как мога да ви пусна в своята тоалетна, когато аз там сера? Вие да не би да сте някоя извратена? - поинтересува се Васил, да си признаем, не без надежда в гласа.
- Човече, вие да не сте идиот? Каква тоалетна отвън? Тук има само една тоалетна, и аз седя в нея. По-точно, опитвам се да изляза от нея! Защо сте ме заключили?
- Госпожa! Вашите крясъци ми пречат на процеса. Наистина ли не можете да разберете, че щом стените ограничават територията на тоалетната, то, ако тя е заключена отвътре, то територията на тоалетната е вътре, а ако е заключена отвън, то територията на тоалетната е съответно отвън, - каза Васил и неочаквано за самия себе си завърши.
- Идиот! Пусни ме навън! Ще те претрепя! По магистралата ще те размажа! Ще те прегазя като... - по-нататък жената вътре започна безбожно да ругае, преминавайки на лични обиди и прокарвайки аналогии и сравнения, да си кажем направо, обидни за Васил.
Васил се вслуша в организма си, вдигна си панталоните и тихичко се запъти към колата си, решавайки, че по-добре е още малко да поживее в тоалетната, отколкото да се изправи лице в лице с разярения свят, заклюен... отвън.
|