|
"Ако много силно желаеш нещо, то рано или късно непременно ще се сбъдне", - така казваха едни много умни хора, които познавах, - "Само трябва да го искаш много силно".
Тарикати! Забравили бяха да добавят, че освен това отнема много време, практически вечно, абе, с две думи, не в тоя живот.
Ето и аз си лежа и си лъскам половия кур и силно желая Селма Хайек. Много силно, при това вече 15 годинки откак я желая. Трябва да си призная, че моят хуй, закален в неравната борба с дланите, все още се подвежда по образите, създавани от могъщото ми въображение, но, питам аз, докога ще продължаваме да заблуждаваме тоя камарад? Та той съвсем не е от желязо (понякога, наистина, при особено удачни фантазии, е направо като чук, сядай и троши орехи), може да се обиди. "Гледай го тоя - млад чикиджия", - ще си кажете вие и пак ще сте в грешка - съвсем не млад, а доста опитен, и понякога даже закоравял. Не, шампионат по онанизъм аз, вероятно, няма да спечеля, но един-два урока на начинаещите мога да предам, без майтап. Чакай, че нещо се отплеснах встрани (за малко да си откъсна кура)...
И така, значи, онанирам си аз на светлия образ на Селма Хайек (разни хора - разни идеали, и без повече приказки, ако обичате...), и решавам за себе си да дам последен шанс на много умните хора, които познавах, и на техните твърдения относно силните желания. Замижах здраво, та мрачната обкръжаваща ме действителност да не пречи на титаничния мисловен процес, и изведнъж така силно поисках, че ушите ми се подуха (вероятно онази част на мозъка, отговорна за въображението, така се наду, че запълни всички свободни кухини).
И такива едни цветни образи пред очите, че направо да протегнеш ръка и ще ги докоснеш. Само че как да я протегна? Аз като се нагорещи положението се хващам с две ръце за кура. Да, такъв ми е той, с едната не мош го удържа, тъй че и двете ми бяха заети. И главното - все повече увеличавам темпото, увеличавам, и изведнъж - бац - като че цъкна нещо. И чувствам аз, образите рязко се приближиха изведнъж, а дивана, който през цялото време усещах с гърба си - изчезна. Това е като прехода от реалността в Матрицата в едноименния филм. Отварям очи и я виждам - Селма Хайек, мамка му!
- Какво ги точиш тия отровни лиги? Ще ти капне по краката, ще останеш инвалид - казва, и главното, на български.
А аз затворих уста, мигам на парцали с честотата на шевна машинка:
- Излиза, че не са се майтапили? - питам.
- Излиза, че не са - отговаря, и после с въздишка пита: - За пръв път ли си при нас, а?
- Къде е това "при вас"? - учудвам се.
- Да вървим, ще ти обясня, - уморено някак ми отговаря и се ообръща - кани ме да я последвам, един вид.
Аз огледах полянката и... Мамма миа!!! Наоколо тези Селми - хиляди и около всяка по един чукундур с хуй в ръка. Наведох поглед - верно, и аз се държа с две ръце за кура. "Моята" Селма ме погледна и вика:
- Няма нищо, тук мнозинството са такива.
- Ама къде е това "тука", в края на краищата? И за чий сте толкова много? Аз си лъсках на една, - започнах вече да се ядосвам.
- Ти на една, той на една, ей оня тъпанар на една, и всичките едновременно. А това място е въплъщението на фантазиите на онаниста - чикиджийски рай, така да се каже. Ако лъскача силно-силно пожелае нещо, то той попада тук и трябва да бъде обслужен. А сега, по всяка вероятност, във вашата реалност показват някакъв филм с мое участие, затова толкова много клиенти.
- А не можахте ли нещо там отделни стаички да направите, сърцето ми се къса като гледам как ебат любимата ми - наоколо ебяха Селмите жестоко, в най-разнообразни пози и положения, не само аз, както се вижда, съм притежател на могъщо въображение. Намират се и по-могъщи. Особено ей-оня отдясно. Ух, как подскача... Ебическа сила на мисълта има тоя приятел, талант!!!
- А ти като онанираше да не би да си представяше стая? Само цици, путка, е, и малко лице тук-таме. Ние дори не можахме веднага да съобразим кой точно ти трябва, - аз се вгледах по-внимателно. Действително, циците бяха май доста по-добри отколкото на оригинала. А тя продължаваше с обясненията:
- По-опитните, разбира се, си представят всичко със съответните удобства. Виждаш ли, например, ей онези къщички и дворци там разни? Това са мега-онанисти, бащи-чикиджии, те дори и външния интериор си представят, но това са години ежедневни тренировки.
Тук вече излязохме от тълпите ебящи се Селми и аз наистина успях да видя колко е необятен чикиджийския рай. Най-напред се виждаха някои напълно прилични персонажи. Ето например онази доста голяма тълпа събрана в групички по четирима. Трима от тях - група "Шугабейбс", четвъртия - млад или не толкова ръкоблуд. Ето друга по-малка тълпа, но групичките са по-солидни - това са почитателите на всякаквите там конкурси "Мис едиквоси". Много такива срещнахме по пътя си, не мош ги изброи всичките.
- А ето тук са ни начинаещите, - Селма посочи надясно.
Аз се обърнах и видях купчина кутии с надпис "Play Station 2", велосипеди, игрални автомати и прочее дреболии, които толкова ни се иска да имаме през детските години. Наоколо подтичваха купчина малки сополанковци, всички като един стиснали в юмрук надървени хуйчета. "Достойна смяна", - помислих си аз, и сърцето ми се изпълни с гордост, а очите - със сълзи на умиление.
- Персонажи от минали години, - продължаваше екскурзията моята спътница.
Съвсем малка групичка: няколко Анджелини Джоли, пет парчета Бриджит Фонда и една Натали Портман, около която се търкаше брадат тип с инфантилна външност.
- Е, това беше всичко, май, дойде време да осъществиш мечтата си, - каза моята вълшебна Селма.
- Как така всичко? А онова там какво е? - макар и вида на голата ми мечта да ме привличаше като магнит, но любопитството все пак победи и аз се приближих към високата ограда, опасваща един такъв обширен на вид площад. на оградата тук-таме висяха табелки "Внимание!", "Опасно за живота!" и даже някаква табелка на немски, но аз не съм полиглот. Подскачайки и успявайки да се хвана за горния край на оградата, аз се повдигнах на ръце и погледнах в неизвестността. Всичко ми помътня пред очите, а ръцете ми започнаха да слабеят. Зад оградата беше Азис. Стотици Азисовци. Тоест на това мяст, където погледнах най-напред, бяха Азисовците, а по-натам Филип Киркоровци, Елтън Джоновци, Брад Питовци, Том Крузовци, Еминем-и, групи О-зон, Бекстрийт Бойс, целите Манчестър Юнайтед, Челси, Левски, някакви черни с големи курища (не можах да ги различа), и незнайно защо, Анастасия Мозер. От ужаса пръстите ми се разгънаха и аз рухнах на земята. Селма ме гледаше някак тъжно, и в погледа и се четеше съчувствие. Тя гледаше пикалото ми. Аз също погледнах надолу и с ужас установих, че то увисва неотвратимо. И с всеки милиметър по пътя му надолу цветовете на чикиджийския рай губеха от яркостта си, а богинята на фантазиите ми се отдалечаваше все повече и повече.
Познато изщракване, и аз отново усещам дивана с гърба си. Обидата ме задушаваше със страшна сила. Все още стисках с ръце своя омекнал вече хуй и ругаех излишното си любопитство.
Но изведнъж сред целия този негатив аз осъзнах: мога да го направя отново, трябва само много силно да го пожелая...
|