Един мой познат работеше като учител по физическо. Казваше се Макс (или просто - Моско, по навик още от училище - той там беше сух като консервиран банан, пък и сега не е красавец), среден на ръст. И по цялото му телосложение и маниери никога няма да се досетиш, че Моско е майстор на спорта по карате и освен това по джудо, а през лятото преподаваше физическо на пионерчетата в един лагер (когато не ходеше на походи - туризъм, туй-онуй).

Пионерският лагер се намираше, разбира се, не в пустинята, ами в дън гори тилилейски. Те така. И веднъж там се приземи - ако щете вярвайте - НЛО. Изобщо, онова място отдавна му се носеше славата, че там от време на време се случва по нещо паранормално и уфологически интересно, ето и сега - приземила се летяща чиния. При това, по свидетелства на местните жители, това там не се случвало за първи път. Извънземните, възползвайки се от относителната безопасност и изолираност на мястото се приземявали, пак по думите на местните жители, да дозаредят своите НЛО с гориво. В качеството на такова използвайки чиста вода от близката рекичка Уя.

Всъщност, вече от доста време всички говорят за контакти с извънземни цивилизации, как това щяло да повлияе на живота на планетата и други от тоя сорт. А при нас на село вече отдавна тия извънземни ни писнаха със своите посещения. Никаква полза няма от тях. Не им разбираме езика, и те нашия, поради което и не си контактуваме особено ние с тях. Ей така си ходят ли ходят наоколо. Ние не им пречим на тях, и те на нас. По вестници и телевизии също не звъним - и защо да го правим? Ще се насъберат и ще изпонасерат тука разните му там важни столичани. На нас и марсианските говна са ни достатъчни.

Та, накратко, ето какво се случи... заредените марсианци, дрънчейки с кофи, туби и бидони си тропкаха мирно обратно към чинията, съпроводени от немалка шумотевица, минавайки в това число и през територията на лагера. Децата така и така трудно заспиват, а тук още и тия извънземни си разпяват фолклорните хитове из двора.

Накратко, помолиха Миско да проведе някаква разяснителна акция. Но проблемо, приближи се той до групата извънземни автори-изпълнители, на което те изключително се зарадваха. От групата се отдели местният "Киро", едрогабаритен такъв един, и почна да побутва с лигавите си пипала Моско по разни места, под одобрителното хихикане и помляскване на съплеменниците си. Тук му е времето да кажа, че да побутваш майстор на спорта по джудо е доста нездраво занимание, даже и ако той е три пъти по-лек от теб, а ти си марсианец. Моско разказваше после, че той през това време размишлявал като как по-красиво да го преметне тоя извънземен автор-изпълнител, че останалите да останат удовлетворени от зрелището.

Без да обиждам Моско, борците не са много бързи с мисленето, и когато планът бил готов, съперниците вече се били отдалечили доста от зрителите. Замислено било хвърляне с упор на крака в корема (или каквото имат там тия хуманоиди вместо корем). Пояснявам: стъпалото се опира в корема на плюгавия марсианец (или в някое друго чувствително място, макар че кой ги знае какви са им на тия местата), а после се осъществява падане по гръб и рязко дърпане на ръцете към себе си, така че "Киро", по идея, трябвало да изпълни наведен салто напред над Моско и да се разпльоска на земята, разпръсквайки наоколо извънземна слуз.

Отначало всичко вървеше по план, и извънземния моменталически се оказа нагоре с пипалата във въздуха. Но незнайно защо, вместо да започне стремително да пада от най-високата точка от траекторията си, той увисна в това си положение над Моско, изцъкли фасетъчните си очища и започна зловещо да съска. Ние вече с трепет си мислехме - ето го и нашия край. Изгориха ни гадните марсианци с лазерните пушки и това си е...

За част от секундата Моско потъна в размисли каква ли нечиста сила позволява на марсианеца да левитира отгоре и да квичи. Обаче недоразумението се изясни много бързо - оказа се, че отзад има висока дървена ограда, и пипалата на подхвърления марсианец са здраво заклинени между летвите.
на Моско му оставаше само небрежно да се изтръска и да се върне обратно при притихналите и още нищо не успели да вдянат марсианци, и да им предложи с жестове да пробват да свалят туловището на съплеменника си от простора. Сваляха го дълго. Моско разправяше, че после местните го сочели и разказвали какъв бил куражлия - "за секунда провеси марсианеца нагоре с пипалата върху стобора!"