Общо взето, не боли чак толкова. По скоро е неприятно. Крайчеца на кожата се закачи за седми долу вдясно, тя там има малко откъртено, вече два месеца ще стане. Казвах и да отиде на зъболекар, а тя се бои. Трябва да продължа да постенвам. Кефа вече не е същия. Мамка му. Ето, най-сетне. Потече... Уф...
Ама че странна работа. В самото начало ти се иска да го гълта, до край, надълбоко, но когато вече го прави, ти става някак си неудобно. Все едно не ти харесва. И защо го прави? Вече е омекнал целия, а тя все лиже и лиже. Още малко и ще започне да върти опашка.
- Стига, стига, слънчице.
- Хареса ли ти?
Минет като минет.
- Разбира се, мило. Беше божествено.
- Обичам те.
Новината на деня.
- Аз също те обичам, мила.
Господи, и защо са всичките тия разговори? Просто защото така е прието? "Благодаря" не може да кажеш - пошло е, затова се обясняваме в любов. И защо трябваше толкова да го облизваш, а? Добре де, поне няма нужда да вземам душ. Да спим. Какво има?
- Миличък, не искаш ли да ми направиш хубаво?
Само това липсваше.
- Котенце, спи ми се. Днес на работа ужасно се изтощих, пък и се чувствам някак не особено добре.
- Уффф.
Цупи се. Ако ще, само да заспи. Трябва да си получи погалването по дупето и целувката. Че ще вземе да измисли пак нещо за отминаващата любов и сложността на отношенията, ще има да се обясняваме до утре.
- Лека нощ, мила.
- Разстройваш ме. Не съм красива, да?
Мамка му, само не това...
- Ти си ми най-най-красивата. Най-добрата. Обичам те повече от живота. Хайде да спим.
- А-а-а-х. Незнам...
Е, хайде де, повярвай ми и млъквай.
- Ти си ми също най-добричкия. Хубаво, заспиваме.
Слава богу. Някой ден това ще престане да работи, и тя ще постави въпроса ребром. Боли ме кура. Ако ще и по гръб да го поставя. Утре си е утре.