Мъжът ми ме остави преди седем месеца. Замина по работа в чужбина и там си и остана за постоянно. Той винаги е бил авантюрист, затова не се и изненадах твърде. През цялото това време се видяхме само два пъти, постоянно се карахме и бурно се сдобрявахме, правейки любов в празните вагони на метрото, в тъмни паркове, във пусти входове, в такси, върху парапета на балкона с изглед към нощния град. С него ми беше хубаво, но да вървят на майната си чуждия град и онази чужда страна.

От него ми останаха беемве петица, апартамент, малко дългове, вещи и компютър. Освен това мъжа ми имаше двама добри приятели. Много различни: плебей и естет. И двамата са мои връстници, и двамата са женени. Може би животът без мъжа ми ме направиха излишно игриво настроена, може би те почувстваха свободата, но и двамата започнаха да се лепят за мен практически веднага.

Плебеят - доморасло възпитание, но успял да изплува, висше образование, мазда-6 и пр. - деистваше съответно. Разговори за секс, похотливи погледи - всичкото това го игнорирах. Веднъж се реши и ме притисна до стената. Членът му беше твърд, и, както го усетих, немалък. Едно мое спокойно "Пусни ме", и повече не се повтори, той успя някак да поугаси желанията си, както и, впрочем, дружеската помощ.

Естетът - единствено дете в семейството, гледан като писано яйце от мами и тати, получил добро образование, апартамент и кола, беше момък, приятен във всяко едно отношение. Жена му беше моя близка приятелка, но в разногласията им аз винаги, макар и неявно, вземах неговата страна. И ето - той пристигаше при мен да търси утешение. Физически контакти с него избягвах още докато мъжът ми беше тук (за малко да напиша "жив"). Случайно докосване, ръкостискане, целувка по бузата - искрите прехвърчаха, и бяха видими дори с невъоръжено око. Неговите морални принципи и добро възпитание също всячески го въздържаха от близки контакти с мен. Уверена съм, че в мечтите си правеше секс с мен във всички възможни пози, но да пренесе всичкото това в реалността не се решаваше. Пък и аз нямаше да се съглася. Единственото, на което се съгласих, беше да му продам колата.

Хубаво, че през цялото това време си имах моя брутален любовник. Истински мъж, шест години по-възрастен от мен, с ярка и демонична външност, но по детски наивна душа. Влюбих се в него практически мигновено, а случилият се впоследствие между нас секс още повече укрепи това чувство. Той ме порази със силата си, която, всъщност, не използваше в пълна мяра, горещината си, и лекотата, с която свършваше. Отначало аз дори не успявах да го догоня, но въпреки това успях да свърша два пъти подред в нашата първа нощ. Възбуждаше ме самата мисъл, че толкова го възбуждам, че той не може дълго да издържи. После, разбира се, той свикна с мен, а може би си повтаряше наум таблицата за умножение, но всичко влезна в нормалните рамки - двадесетминутен секс със смяна на позите и гарантиран оргазъм. Но аз даже не знам кое ми харесваше повече.

Той ме уверяваше, че обича жена си, и че сексът с мен ни най-малко не разрушава това светло чувство. А аз го обичах, непоносимо го желаех, вечно правех някакви глупости, за които после ругаех себе си. Той ме наричаше маниачка - в леглото му разрешавах всичко, и сама, все едно под хипноза, при всяка наша среща и не по веднъж смучех горещия му член, и треперех от възбуда, и се разтапях от неговите стонове и от вкуса на спермата му. А после той ме притискаше в кревата със силното си тяло или ме поставяше на четири крака, непоносимо ласкаейки клитора ми и заставяйки ме да се треса от оргазми. И аз чувствах силата му и своята безпомощност, и невъзможността да се измъкна, и властта му да прави с мен каквото си поиска - да ме задуши с колана, да забие в цялата му дължина члена си в задника ми или да ме обърне и да ме изчука в устата.

Мислено наричах нашите отношения с най-мръсни думи и се възбуждах от това като от нещо забранено. Но разбирах, че любовта не може да бъде мръсна, и значи това не е любов. И още си мислех, че такъв опитен мъж, за какъвто се смяташе той - две-триста покорени жени - не трябва да има предразсъдъци. Но той ги имаше: никакви ответни орални ласки - навярно за да не се налага да целува след това със същите устни любимата жена, никакъв секс по време на цикъл - та ти имаш открита рана, инфекции, болка. Разсмя ме!

Жена му винаги беше за него на първо място, а на мен ми казваше направо, че на него просто физически не му стига секс. И на мен нищо не ми оставаше, освен да го влюбя в себе си. Най-напред, за да се успокоя самата аз, нали и аз вече твърде дълбоко се заиграх в глупавите си игри. Той никога не си признава, но аз го чувствам - и появилата се нежност, и потреперването му от силата на оргазмите, и силните прегръдки след това, и многозначителното мълчание. Но влюбеният мъж вече не представлява такъв интерес. Особено ако разбираш, че нямаш никакво бъдеще с него. А можеше да живееш с него, да приемеш всички негови недостатъци и да оцениш преимуществата му, да му се отдадеш цялата и да измениш скучния му живот. Но... той никога няма да се реши на това, а мен ме чака надеждният ми мъж.

А междувременно... постоянно улавям заинтересованият поглед на новия колега - симпатичен момък на около тридесет, малко прекалено фамилиарен, но само с мен, и съдейки по всичко, дамски угодник. Поръчвам ирландски ликьор и чувам: "А ти имаш добър вкус". Казва го силно, да чуят всички, но красноречивият поглед е предназначен само за мен. Е, какво пък, да видим какъв вкус имаш...