и на мен ми докара главоболия, Сотирчо.
Абе, не е много за вярване, обаче истината е, че ме застигна, както си лежах на бургаския плаж. Пиех вече трета бутилка бира, защото писмото ми до тъпото копеле се оказа бая длъжко, когато времево-пространствените завихряния ме грабнаха. Докато успея да кихна 4 пъти като по часовник, се озовах на варненското крайбрежие, оправяйки грижовно някого. Да ме прощаваш, Сотирчо, кака, ама на теб приличаше момчето. Както и да е, възможно е да съм се припознала. Всичко беше като насън - в торнадото от пясък, нудисти и полски туристчета ми се мерна копелето, което тренираше кълбо назад, новаков и явертъ, които стояха на брега, пишеха с пръст нещо на брега и си поправяха правописните грешки, както и нещо блестящо там, в морската шир. Нагласих се по завихрянето и то ме отвихри натам. Щом го приближих, видех, че това блестящото не е някаква си лъскава шамандура, а голата глава на Темптресс!!!:( От шока ли, от какво, но в този миг магията се развали. Кихнах 4 пъти и отново се озовах на бургаския плаж. Там един гларус вече беше сварил да се впие между стройните ми, с лек бронзов загар бедра, възползвайки се вероятно от моментното ми объркване. Отърсих го от себе си и със силен шут го отпратих в зоната на полските туристи. Оставаше ми да довърша писмото си до андро в тишина и пълен душевен комфорт.

Език кости няма - кости троши!<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от marta_s на 07.08.05 13:08.</EM></FONT></P>

Редактирано от marta_s на 07.08.05 13:31.