|
Обичайна ситуация. Ти се разхождаш с приятели на обществено място, в парка, на площада, по паметници на културата - всъщност, не е важно къде именно. Вие пиете бира, скъпа, евтина, вносна, местна - няма значение каква. А може и да не е бира, а компот, или шотландско уиски, или фалшива водка. Главното е, че ти си почиваш. И ето покрай вас минава девойка, а може би няколко девойки, а може цяла компания - също няма голямо значение. Има значение само едно - ти я забелязваш. Погледите ви се кръстосват. Тя те гледа, ти я гледаш. Между вас прескача искра. На теб ти се струва, че времето е спряло и погледите ви ще потъват вечно в очите на другия. И ти разбираш, че тя е точно тази. Единствената. Обаче в действителност ти си срещнал погледа и само за част от секундата. Тя, подхваната от вихрушката на своите си дела, продължава нататък, а теб някой вече те дърпа за ръкава, иска ти запалка, а на нея и звъни телефона, и това е всичко, тя си заминава, изгубва се. Та дори и ти самия вече си я забравил. Почти забравил.
Времето тече, всичко се променя. От онази паметна вечер изминават две седмици, а може би месец. Ти пак отиваш нанякъде, подгонен от вятъра на градския ритъм. Привично оглеждаш тълпата минувачи, бързащи по свои си работи. Лицата са изтрити, цветовете - мътни. Но в този момент случайно я забелязваш, онази същата девойка. Тя също те забелязва, но вие бързо се разминавате в тълпата. Възможно е тя да минава по този път всеки ден, а ти чак днес си я видял. А може тя да се е появила тук днес за първи път, и ти веднага да си я забелязал.
Историята се повтаря много пъти. Ти през цялото време я виждаш. Ту по един-два пъти на ден, ту веднъж на няколко месеца. Възможно е да живеете един до друг, или да пътувате за работа по една и съща линия на метрото, а може би ходите в едни и същи клубове. А може би просто света е малък и вашите пътища се пресичат по странен начин. Не си струва да описвам с кого я виждаш, или с кого си ти самия - както вече навярно си разбрал, това няма голямо значение.
Друго е важно. Лицата ви вече не са непознати един на друг. Ти я познаваш, и тя теб също. Ти и се усмихваш, като на стара позната, тя ти отвръща с взаимност. Но ти не знаеш нищичко за нея - коя е тя, как се казва, на колко години е - нищо. Нито пък тя знае нещо за теб. Но това не е важно, защото ти знаеш друго. Ти знаеш това, което не може да се изрази с думи. Като че тя е най-близкия ти човек, и в същото време съвсем чужд, непознат.
И ето веднъж, за пореден път, срещайки я, ти решаваш да сложиш край на позорното слабоволие. Приближаваш се към нея, хващаш ръката и. Тя нищо не казва, възприемайки този жест като подразбиращ се от самосебе си. Разхождате се цял ден заедно, говорите си за всичко на света. Вечерта тя те кани у тях. Изпитият алкохол показва характера си, и ето тя вече е полу-облечена в спалнята си. Няма смисъл да описвам по-натам, това не е еротичен разказ. Важното е, че на сутринта ти си тръгваш докато тя спи.
Не сте разменили нито телефонните си номера, ното адресите на електронната си поща, нищо. Забравил си пътя към дома и. Ти пак ходиш по същите пътища, както и преди. Отиваш на работа със същото метро, ходиш в същите клубове, пиеш бира в същите паркове. Обаче от тази нощ е изминало толкова много време, а момичето все го няма, и няма. Може би просто си престанал да я забелязваш, а може би по волята на съдбата вашите пътища са престанали да се пресичат, макар и тя да е някъде близо, да е дошла тук просто преди минута, и да е тръгнала преди секунда. Това ти никога няма да разбереш. А дали наистина е така? Кой знае.
|