Малко момченце се разхожда с майка си по плажа. На главата на момченцето има панамена шапка, в чантата на майката има пособие за родители "Как да ги разберем".
Напряко тича младеж. Спъва се в крака на тлъста тиква в зелен бански и се пльосва в цялата си дължина и ширина пред майката с детето.
- Да еба тая назгулска кобила у тлъстата путка да еба. - казва спокойно младежът, става и се отдалечава на бегом.
Детето попива с отворена уста.
Майката се изчервява.
Неловка пауза.
Продължителна.
После майката се навежда към момчето. Мама е чела книжки, тя знае ка да общува с малки дечица.
- Чичкото каза лоши думички. Ти знаеш ли, че тези думи са лоши?
Момчето кима.
- А какво значат знаеш ли?
Момчето в недоумение върти глава. Мама се радва. Но просто да си тръгнеш, докато в теб се е вторачила тази противна лелка със зеления бански, е най-малкото недостойно. Тя решава да възпитава момчето.
- А искаш ли да поиграем на една игра? Играта е такава: възпитаното момченце не говори такива лоши думи.
Детето върти глава с отвращение.
- Защо? - мама е в шок.
- Не знам какво е това насгуска...
Мама също не знае какво е "назгулска". Тя не е чела Толкин.
Педагогическа задънена улица.