Хубаво му е на морякът. Плава с кораба в безкрайното море, върне се накрая, а на пристанището го чака с трепет девойка.
Хубаво му е на летецът. Лети в безкрайните небеса, кацне на летището, а там го чака с трепет девойка.
Хубаво му е на машинистът. Пътува с по железните пътища, накрая пристига на гарата, а там го чака с трепет девойка.
Само на девойката не и е хубаво. Че това живот ли е? Бягай до летището, ха оттам тичай на пристанището, па оттам на гарата....!!!!

Език кости няма - кости троши!