Някой от вас шие ли обувки?
А някой от познатите ви?
Не?
Тогава знайте - хората, шиещи обувки не са нищо друго освен пришълци, асенизатори на такива запуснати светове като нашия...


Шян Ли беше китаец, макар че това не е толкова учудващо, ей ги на колко са много, учудващото е друго - той беше космонавт, китайски космонавт. С тези две обстоятелства (особено с първото), нямаше много какво да се направи, такива ми ти работи.
Шян Ли летеше в космоса, от Китай - в космоса, на орбита, междупланетното пространство не плашеше смелия момък, такъв си беше той, този Шян Ли.
Ето и тогава, през май, той полетя в космоса, за пореден път, не мога да ви кажа какво точно е правил там, но си остава факта че той беше известно време там, а после реши да се връща у дома, на земята.
Приземяването от космоса притежава някои нюанси, за които ние с вас, простосмъртните, дори и не подозираме. Да кажем, например, че практически е невъзможно да пристигнеш обратно там, откъдето си заминал, а още повече - да попаднеш обратно в родния Пекин, те такива разни нюанси, това не ви е Луфтханза някаква, или още повече - Аерофлот.
И така, летял си към земята нашият космонавт китайско производство, в специална джаджа с парашут, летял, летял, а после се пльоснал, но не смъртоносно, дори не се и натъртил, даже и супата от тубичка не успял да разплиска. Отваря той, значи, люка на апарата за приземяване и се радва - нали е жив, наоколо дръвчета, птички пеят. После се досетил, че това не е в Китай, и дори в Близкия Изток не е, не знам защо си го помислил това, последното. Между другото, той си помислил и за много други неща, за посоката на вятъра, за местната растителност - космонавтите са хора интелигентни и мъдри, направо да ти се доповръща. И понеже вътре в апарата било скучно и задушно, храбрия Шян Ли се измъкнал оттам и се отправил към близките храсти, да задоволи някои свои насъщни нужди, които не били чужди дори и на космонавтите, зад храстите открил междуселски път, и проанализирайки получената информация с помощта на главния мозък, Шян Ли решил да поседне край пътя и да чака кога ще го открият и откарат у дома. Проседявайки там около осем часа, Шян Ли започнал да философства и да мъдрува...

Груди Илитов беше идиот, независимо от зрялата си възраст и съществуването на двамата му сина.
Синовете бяха избрали да следват в живота бащиния си път - бяха идиоти също като своя родител.
Освен това, Груди имаше още и жена, та нали наличието на двама сина предполагаше и наличието на утроба, изсипала ги на белия свят. Та така, тази точно утроба се криеше в облика на една доста интелигентна жена, носеща загадъчното име Елеонора Дерменджиева - Илитова, а понеже Груди Илитов беше субект тъмен и повърхностен, то жена с такова едно име в неговите очи носеше определен заряд загадъчност и тайнственост, поради което когато говореше за своята съпруга, той я наричаше - европейка, макар и виновницата за това толкова пищно звание да водеше родословието си от погребано под слой прахоляк дупнишко селце.
С течение на времето европейката, разглеждайки и анализирайки цялата безполезност на своя съпруг, в един момент беше осъзнала, че той не е нищо повече от един средностатистически мухльо, но, както се казва, късно е вече за подмяна, пък и нали хранят двама сина, и по тези и други подобни причини тя реши да остане в семейството, въпреки ужаса от откритието си.
И така, макар и Елеонора Дерменджиева - Илитова да не напусна мъжа си, тя започна да се отнася с него грубо и отчуждено, което никак не беше достойно за една европейка, а още повече - майка на две деца.
Елеонора Дерменджиева - Илитова хранеше мъжа си зле, ругаеше го непрекъснато, при това напразно, не му шиеше копчетата и не му кърпеше чорапите.
Това положение на нещата категорично не устройваше Груди Илитов, и в един прекрасен ден той реши да напусне дома, жената и синовете си. Той написа бележка, която, поне по негово мнение, трябваше да хвърли изоставеното семейство в униние и печал: "Умрех. Нема а се врна.Груди."
След това той наметна дочената си куртка и излезе от къщи. След още половин час Груди вървеше по междуселския път и с все сила се самосъжаляваше. А пък когато откри, че дясната му обувка е зинала отпред и иска да яде, Груди почти се разрида, обаче не намали темпото и продължи упорито да крачи към единствено на него известната цел. Прошляпвайки по този начин около половин километър в западно направление, той забеляза седящият край пътя тъжен млад човек в необикновен костюм.
Груди Илитов се приближи малко, после още малко, докато не се оказа съвсем близо до непознатия. Странният младеж, от своя страна, с интерес разглеждаше Груди, после стана, помоли го с жестове да не си тръгва, и, изчезвайки в крайпътния храсталак, след минутка се върна, държейки в ръка апарат за подшиване на обувки. Усмихвайки се и жестикулирайки щастливо, той предложи на Груди да свали авариралата обувка. Поразявайки се от добротата на непознатия, Груди Илитов изу обувката и тържествено я връчи на неизвестния момък, който я прие в ръцете си и грижовно подши разпраната подметка, а после върна закърпената обувка на Груди, придружавайки жеста с първата от началото на срещата им реплика - ПяйсияоооО.
Груди Илитов незнайно защо си спомни филма за Робинзон Крузо, и, отвръщайки на непознатия с широка усмивка, положи ръка на гърдите си и гърлено се представи, - Груди.
Младежът укорително поклати глава и повтори - ПяйсияоооОО!!!
- Ама че неразумен тип, - помисли си Груди Илитов, но въпреки това потвърди с по-малко широка усмивка, - Груди.
Момъкът погледна лошо към Груди и процеди през зъби - ПяйсияоооО.
- Идиот някакъв, помисли си Груди Илитов, обърна му гръб и пое по пътя си.
Отзад се чуваше още известно време "ПяйсияоооО" - ту жално, ту заплашително, а накрая със леко задгробен глас, и така докато въздухът между тях не погълна съвсем звука.

След пет дни Шян Ли беше намерен и доставен където трябва.
Груди Илитов повече никой не го е виждал.