Разбира се той трябваше да има свой стил, свои реплики, нещо, което да го отличава, да го прави уникален. Шарен елек, папионка, до тук добре, а и лесно. Сега му трябват реплики. Такива прости и същевремено уникални, лесно запомнящи се, но не и просташки. Все пак, когато работиш с деца не можеш да си позволиш да бъдеш посредствен, децата някакси усещат това и ти лесно губиш тяхното внимание.
- Ти с кого си тук?
- С лея Вани и мама Мими.
- Я да ги видим да помахат. А ти какъв искаш да станеш като пораснеш?
- Поуьицай.
- Защо?
- Да убивам циганите.
- Защо да ги убиваш?
- Тати вика че циганите трябва да се убиват...

....

- Навън изглежда ще вали. Виж го к'во се е смрачило. Вземи си чадъра за всеки случай.
- Хайде и ти, знаеш, че не нося чадър, пък и съм кола, нищо няма да ми стане от паркина до офиса.
- Недей така, бе. Ще те навали и ще си съсипеш костюма както миналия път, вземи го, пък ако искаш го остави в колата...
- Хубаво де, шъ го вземе само да не мърмориш.
- Не ти мърморя.
"Не заваля" си мислеше слизайки от колата, "Сякаш нарочно не заваля". Пиук-пик. Три крачки само от входа, а някакси не можеше да ги мине, и какъв беше този трясък, сякаш експлозия навън и вътре, в главата. Защо му се ви свят, защо не може да си движи краката, какви са тези хора, защо не може да фокусира, защо...

....
- За протокола, Пепче, запиши - 20 септември 2014 година, град София и така нататък. Име Димитър Панайотов Христинов. Роден в Перник на 20 август. Образование основно.
- Питам Ви за последно - защо застреляхте лицето Васил Кънчев, какъв Ви беше той?
- Тати каза, че циганите трябва да се убиват.
- Пепче, звънни на Ясен, този е за доктор Якимов.

....