Шест години.

- Деца! Кой от вас зарови това котенце в пясъка? - ядосваше се дебелият чичко около пясъчника в парка.
- Ти ли беше, момиченце? Ела тук. Защо го направи?
Момиченцето се приближи - розова панделка, розова рокличка и сапьорна лопатка - миличко детенце.
- Леволусионна необходимос - неразбираемо изфъфли момиченцето, вкарвайки чичкото в състояние на лека замисленост.
- Момиченце, а ти на колко си години? - попита след недълги размишления той.
- Сес, - отвърна детето, и добави - веце цетили годинки в палтията, и две на нелегална лабота.
- А-а-а-а! - каза чичкото, посмущава се малко и попита, - а защо сте закопали котенцето в пясъка?
- И то така много питасе - отвърна момиченцето.
Чичкото си замълча.
И беше абсолютно прав!


Девет години.

Напразно, вие, другарче, се присламчвате към десните опортюнисти.
Ах, колко напразно! И за какво?
Заради единия евтин популизъм.
Не бъдете политическа курва!
Другарю, архиважно е да разберете -
политическата ви проституция ще доведе единствено до това,
че вас, като паднала жена, пролетариата ще ви използва както му хрумне.
А нашата работническа класа е доста талантлива.
Фантазия имат нашите другари.
Внимавайте, приятелю,
да не вземе вашата безогледна смяна на политическите платформи и безпринципност
да се превърне във фиаско.
Предупреждавам ви!
И въобще, другарю, върнете ми куклата!
МАМО!
ВЗИМАТ МИ КУКЛАТА!!!


Четиринадесет години.

Женските и красоти се изливаха от рокличката. На пръв поглед тези красоти бяха някъде към трети размер, и за четиринадесетте си години изглеждаха напълно оформени.
- Какво има, Чинаска? - омърлушено попита престарелият и заслужил преподавател по физкултура в училището Асен Доганов, наричан от любимите си ученици Рязания. Чинаска сластно размърда рамена и с въздишка попита:
- Кажете, моля, другарю Доганов, а минетът предателство ли е към идеалите на революцията, или не?
Преподавателят по физкултура не се смяташе за специалист по революциите, пък и по минетите също, затова за всеки случай я попита:
- А на теб защо ти трябва да знаеш това, Деспина?
- Просто, другарю Доганов, животът поставя пред мен въпроси, на които аз, - девойката въздъхна - същество без необходимия жизнен опит и с неукрепнала психика не мога да намеря отговор. И ето, реших да ви питам вас, като човек опитен и достоен, на който може да се има доверие.
Асен Доганов - Рязания импулсивно преглътна.
- Ти, Чинаска, да не си помислиш че съм някой изостанал тип. Аз на теб, Чинаска, ето какво ще ти кажа: минетът, значи, не противоречи на революционните процеси, а дори, ако мога така да се изразя, способствува... такова... осъзнаването от народните маси на собствената им историческа роля. Те така.
Учителят положи ръка върху рамото на ученичката си, присви добрите си очи и се усмихна под мустак.
- Наистина ли? - запърха с мигли девойката. - Не ме ли лъжете?
- Ама си и ти, Чинаска, та как може да се излъже сърце, предано на революцията?
- Благодаря ви, другарю Доганов! Аз да вървя, да зарадвам момчетата! - сведе поглед детето на революцията и побягна към съблекалнята. Мъжката.
Учителят по физкултура погледна след нея и замълча.
И беше абсолютно прав...