1.
Плюшените човечета искат да ги обичат.
Жените им, мъжете им, приятелите им, началника им, подчинените им.
Плюшените човечета мислят, че любовта - това е главното в живота.
Но организмът на плюшеното човече не усвоява добре любовта.
Много е трудно да обичаш плюшено човече.

2.
Плюшените човечета са уверени, че техните тела и души са ценни.
Те пазят здравето и душевния си покой.
Плюшените човечета се боят от смъртта.
А на смъртта и е все едно.

3.
Плюшените човечета се боят от самотата.
Те се скупчват в групички и прекарват времето си сгушени, притискайки се едни в други и настъпвайки се по пръстите на плюшените си крачета.
Така им е по-топло, така им е по-лесно да се скрият от ледения вятър.
И така на плюшените човечета им се струва, че ледения вятър въобще не съществува.

4.
Плюшените човечета вярват, че някъде обезателно съществува "справедливост".
Те изобщо винаги в нещо вярват.
На плюшените човечета им харесват логичните, разбираемо изложени идеи.
Поради това е много лесно да ги излъжеш.

5.
Веднъж попитах жена си, начинаещ психолог, има ли научни разработки, посветени на поведението на простите, "типични", необезобразени от интелект хора, и, съответно, манипулирането на поведението им.
Тя отговори: "Да, разбира се, колкото искаш. Има дори цяла наука за поведението на такъв тип хора. Нарича се "психология".

6.
Много искам пак да стана плюшено човече.
Вземете ме във вашия мил, добър, разбираем и правилен свят.
Там, където има интересни книжки, красиво кино, весела музика и капучино в уютно кафе.
Пуснете ме обратно да вляза.
Възможно е дори да успея да живея там.