Розите стояха вече три дена и дори и не мислеха да увяхват. За което получавах постоянни похвали от жена ми. Най-накрая започнах да крещя, че действително сам съм ги отгледал в парник в мазето и през последния месец съм ги наторявал с отбрани елитни лайна от най-добрите ресторанти на града. От скъпите суши-барове и пицарии - "най-добрата ресторантска дрисня на Центъра".

Тези дни един колега идентифицира цвета на новия ми велосипед с цена $1750 като "дрисня". Аз търпеливо обясних на колегата, че ако неговата дрисня има такъв стилен цвят, то той може да направи нелоши пари с боядисване на хай-тек велосипеди, автомобили Ферари, Mазерати и Бентли. Освен това предложих на всички присъстващи (историята се развиваше в ресторант с японска кухня, поднасяха японски мидички, уловени същия ден в съседния канализационен колектор, някакви лайненца, надупчено и вонящо като чорапите ми сирене, пица и прочее японски деликатеси), да обърнат внимание на цвета на дриснята си от търговска гледна точка.

Виното тази вечер беше отбрано, в смисъл - имаше на корем. Редувах чашите вино с халби бира, като истински европеец. По време на последвалите ритмични танци, в момента, когато музиката утихна и възникна случайна пауза в разговорите, доста гръмогласно изпуснах газове. Обществото си даде вид, че нищо не се е случило, само на диджея му се изплъзна иглата от грамофонната плоча.

С това, разбира се, никого няма да учудиш в днешно време. От маниерите и възпитанието не е останала и следа. В скъпите пицарии мляскат. На светските приеми се секнат в завесите. В японските ресторанти играят кючек и пърдят.

(Тук би било уместно да се запише социална реклама против безчинствата в ресторантите. Идеята е лаконична: Дълга подготовка за чайна церемония. Щателен подбор на чай, момичета, кимоно и татами. най-накрая влиза благородния самурай и сяда на татамито. церемонията започва. Благородният самурай неочаквано гръмко се изпърдява. Чайната церемония се превръща в кървава касапница. Самураят премахва всичките свидетели на своя позор и разбива всичката посуда в чайхана, после в задния двор си разчиства сметката с живота си в стил "кървава резачка")

От самосебе си се разбира, че това са само едни въздушни фантазии, и в днешното време, когато да пръдне може да си позволи дори Президентът Джордж Дабълю (макар че ако точно в този момент си държи пръста на копчето на ядреното куфарче, последствията са труднопредвидими), та в днешния момент е нужно овреме да заемеш пазарна ниша и да правиш от лайната бонбонки.

Например, дори олигофрените знаят какво е това "външна реклама", но не всички знаят за "вътрешната реклама". Вътрешната реклама - това са блестящи нерастворими микро-таблетки с логото на ресторанта, които светят в ултравиолет. Интимен рекламен ефект. Ниша на рекламния пазар в най-трепетните места.

Например такова лого: Бар Черво - на път към Канала! Или просто - "В канала".
Потребителското общество е отделително общество. Каналицивилизация.

Онова, което никога няма да могат да правят роботите, които скоро ще завладеят Земята, е точно да серат лайна и да пърдят миризливо. Точно по това ние - хуманистите на 21-ви век на първо място се отличаваме от бездушните машини.
ТХЕ ЕНД.