|
Зелени барети
===================
Начало.
Ден 1. При нас пристига генерал. За да не привлича внимание, вместо с мерцедес цвят каки, той е с БТР. Разказа ни за новата секретна правителствена задача - да проникнем в тила на терористите и да ги смелим. По този повод ни устроиха малък банкет с умерена стрелба с личното оръжие. По погрешка, наистина, пуснахме няколко осветително - шокови ракети. Беше светло, но писъкът им не ни хареса.............
Ден 2. Наспахме се, набрали нови сили. Изясни се, че такива салюти местните селяни не са виждали от балканската война. Пострадали няма, с изключение на тези който по несъобразителност не са успели да достигнат бързо до тоалетната.
Ден 3. Времето ни е малко, така че отидохме до щаба, където държаха пленен терорист. Направихме му японски разпит със забиване на клечки под ноктите. Всичко си каза, включително и рода си до 9то коляно. Основен проблем - да отсеем ненужните сведения. И защо моля ви се в кретените в щаба ни говореха че нищо не казвал??
Ден 4. Шокирани сме. Нашият капитан е нинджа. Учил е в тайна школа в Дупница, но се прави на ливада. За разгрявка той с ръка нацепи половин кубик дърва за разпалки.
Ден 5. За да не се чудим какво да правим, нашия капитан ни направи малко учение по завземане на изоставенои село в гората. По време на операцията всички животни в радиус от 10 км. бяха евакуирани.
Ден 6. Планирахме операцията. За стимулиране на мисленето пихме кафе Сагафредо. Примесено с уиски. Както се изрази ефрейтор Гунчев напитката е черна перла с ирландски вкус. Разгледахме междувременно 15 варианта, но дойде капитана и ни каза, че тактиката ще е много проста: незабелязано да се прокраднем, да направим панаир - стрелба, с цел психологически натиск на противника и незабелязано да изчезнем.
Ден 7. Звънна ни генерала. Обсъдихме операцията, времето и секса на Каили Миноуг. Инсценировката е решена. Пътуваме с малък торпеден катер до близката дружествена страна, като имитираме развлекателен круиз. Десантираме на брега и с попътен транспорт се изнасяме до изходната позиция. Оттам нататък, по установения план.Вечерта играхме на нинджа покер. Отличава се от обикновения по това, че нинджите не носят със себе си карти.
Ден 8. Спахме до късно. После тренирахме мятане на тухли по параболична траектория и стреляхме с въздушна пушка. Учихме се да пълзим по дървета. Усвоихме новото нинджа оръжие на завод Арсенал - говореща кирка с със странични стабилизатори и газова горелка. Към кирката, с цел маскировка има камуфлажен калъф тим новогодишна елха. През нощта мятахме шурикени с лазерен прицел.Ударихме нещо. Цвили болезнено, после затихна.
Ден 9. Дойде кметът. Каза че на покрива му лежи прасе. Отидохме, видяхме. Действително лежи. Прасе. До вчера не знаехме че кмета има прасе - лунатик.
Ден 10. Тренирахме на полигон с имитация на джунгла. Прав беше капитанът. Полесно е да се промъкваш между дърветата или да минаваш през тях, отколкото да ги сечеш с бръснарско ножче. Вечерна черноикожи туземци откраднаха гребния винт на десантния кораб. Намерихме го на вторични суровни. Наполовина прерязан. Лоша новина, сега трябва да гребем ръчно със скорост 20 възела или да десантираме с подводна лодка. Избрахме втория вариант.
Ден 11. Обучавахме се в подводно плуване в мутренски басейн с крокодил. Охраната беше дълбоко учудена, но реши че където два крокодила си мерят пишките трети не е нужен.
Ден 12. По молба на кмета и с цел тренировка на моралноволевите качества цепихме с ръце стария дървен мост. Попътно тренирахме употреба на ново взривно вещество с дистанционо. Моста изчезна яко дим, но изплува един трактор. Краден от бившето ТКЗС. Сега кмета чупи пръсти как да го скрие обратно.
Ден 13. След внимателен преглед тракторът се оказа немски танк от втората световна война. Кметът си отдъхна. Започна да си мисли как да го премести в своя гараж.
Ден 14. В мутренския басейн крокодилът изяде бананите направо от палмата. А пираните се научиха да изкачат от басейна и във въздуха да ловят птици. Интересно, кога охраната ще се досети че зверовете требе да се хранят??
А ние се подготвяме за морски полигон.
Ден 15. Пристигнахме на полигона. Прилича на обикновен басейн.За да се добие чуство за реалност в него плаваха жаби, змии, костенурки и беше пълен с тиня и тръстика. П този повод пихме две каси Загорка и местна смокинова ракия. За мезе гризнахме сандък с чипс. Нахранихме двете сладководни акули с черен хляб. Хареса им.
Ден 16. След 4 часова лекция за коварството на акулите и способите за защита от зъбите им, дойде часът на истината.Тъй като акулите са дефицит, решиха да потренираме на акули за многократна употреба. За да не ги направим на Хот Дог, на акулите бяха наметнати бронежилетки тежък тип. Оказа се че най добрия начин за отбрана е ущипване по носа на акулата. Докато тя се намира в учудено състояние от нахалството ни я мятаме за опашката и след двоен суплекс с преплитане на червата я развъртаме до пълна загуба на ориентация. Вечерта пак играхме нинджа покер.
Ден 17. Обучаваме се да плуваме със завързани очи. Инструкторът ни каза, че по рано за целта се използвала специална димна прахова шашка след употребата на която водата придобивала мастилен оттенък. Но сега такъв прах няма , остатъка е изяден от акулите, а нов в склада няма. След тренировката всички бяхме със синини , най вече инструктора.
Ден 18. Слушахме лекция на тема "Как да ползваме анероиден барометър и как да декомпресираме". Гледахме красиви картинки на подводни зверове от дълбините а лекторът с черни пагони ни каза че това не е плод на негови фантазии а фотороботни копия. Препоръча ни при среща най напред да удряме а после да се занимаваме с класификация. През нощта се учихме да плуваме с прибори за нощно виждане. Прилича на плуване с ведро на главата - нищо се не вижда. Пак бяхме в синини. Едва не удавихме втория инструктор../първия е с разстройство от вчерашното занятие/..
Ден 19. Тренирахме подводна фехтовка с ножове и саби. Шурикените се мятат трудно. Нунчакото не може да се ползва. Вечеряхме сурова цаца.
Ден 20. Обучавахме се в подводна стрелба с лазерни шурикени и бойни вилици от ластичен пистолет. Глупавите риби ни пречат като се тикат на вилиците. След обилния обяд от супа с китови мустаци, омлет с костенурка стреляхме по движеща се мишена. Трудно. Манекените бяха привързани за торпедния катер. Вечерта пихме смокинова ракия. Отрязахме плавниците на инструктора.
Ден 21. Когато инструктора влезе във водата мл.сержант Гъзобаров незабелязано му закачи котвата на торпедния катер за гащите. Инструкора разбра че губи плавучест и кърмата му се крени към дъното и интензивно замаха с плавници. Уви ефекта беше отрицателен. Вечерта пихме за упокой на душата му.
Ден 22. На сутринта дойде инструктор от спецподразделението по убийства. Ще ни води курс по морски диверсии. Останалите инструктори са с разстройство.
Ден 23. Обучавахме се в поставяне на морски капани. Хванахме бракониер. Взехме му рибата за тренировка. Вечерта направихме супа...
Ден 24. Обучвахме се в поставяне на капани сюрпризи за морски терористи. След като ги поставихме дойдоха инструкторите да се изкъпят. Един от тях се натъкна на мирно лежащия дресиран скат. После подскочи на пет метра над водата. Записахме го в книгата на рекордите.
Ден 25. Слушахме лекция по методи за борба с диверсанти. Много ефективен се оказа методът на внезапен удар с весло. Вечерта се учихме да мятаме риба меч в мишена от 50 метра. Много оригинален метод. Ефективен е, но балансировката и по тангаж е лоша.
Ден 26. Обучавахме се в борба с диверсанти с блажна боя и баданарка. При подход на врага се топва баданарката в боята и с рязък удар се нанася върху маската. След което се отрязва килслородния шланг. Ако не помага, се бие инжекция с екстракт от скунс. След обед се учихме да прегризваме противоподводни мрежи. Вечерта играхме на нинджа покер.
Ден 27. Обучавахме се до вечерта в искуството на икебана от магнитни мини. Изгубихме още един инструктор.
Ден 28. Слушахме лекция делфинът - първи приятел на диверсанта. Делфинът притежава добри скоростни и маневрени качества поради което може да се ползва като куче и кон заедно.
Ден 29. Усвояваме езда на мъжки делфини. Почти същото е като с водния мотоциклет само че вместо ръчката за газ се работи с пениса му. Ускорението е несравнимо с водния мотоциклет.
Ден 30. Занимавахме се с дресировка на диви делфини - мустанги. Най важното е да се държим здраво за плавниците. По далеч от опашката.
Ден 31. Инструкторът ни обучава да ползваме торпедо - тръба с двигател и кормило от мотоциклет. Не ми хареса. Делфинът е по добър.
Ден 32. Инструкторът дойде. Каза да събираме багажа. Подводната лодка ни чака.
Ден 33. Събрахме си багажа. натоварихме се в Прага тип Туристически. На гърдите на всеки се мята амулет - сушена пираня с кодов номер. На кръстовището минахме през един познат мерцедес цвят каки. От мерцедеса излязоха двама терминатора, но редник Шибалков ги нацепи с амулета си. Успешно.
Ден 34. Дойдохме до базата Морски гербер 345/211 и успешно натоварихме багажа си....
Ден 35. Нашата двайсетзвездна подводница/ по числото на успешните изплавания/ "Безпощаден комар" с борден номер 666, след 10 часово лутане по фарватера излезе в открито море. Взехме курс към дружествената военна база..Запознахме се със забележителностите на подводницата и главното и оръжие - балистичното торпедо Морско свинче. Вечерта играхме дартс с брадви за да помогнем на екипажа да насече щрауса за вечеря. Излязохме да подишаме чист въздух и ни нападнаха злобни аквалангисти. Отбихме удара с шурикените и кирката. Появиха се и акулите. Да вечерят.
Ден 37. Хидро акустиците забелязаха някакъв шум. Изплувахме на перископ. Погледнахме - подозрителен транспортен кораб. За всеки случай му пуснахме две торпеда. Акулите пристигнаха. Появи се ято летящи риби. Уловихме ги с цел сушене за чироз, но капитанът ни забрани. Сушените летящи риби имали свойството да се самозапалват..
Ден 38. Натъкнахме се на боен кайцер, цял ден лежахме на дъното. Пихме Новоселска Гъмза. Капитанът периодично споменаваше родителите на всички от екипажа на крайцера.
Ден 39. Преследва ни някаккъв кораб, по силует рибарска шхуна с далечен радиус на действие. Капитанът не повярва че трите установки с голямокалибрени картечници са за лов на тюлени. Пуснахме и торпедо. Акулите са вече дресирани.
Ден 40. Никакви произшествия. Гръмнахме една птица която при падането си се взриви. Проклети терористи.
Ден 41. Спасихме човек..Плаваше в надуваема лодка тип Лисичанка 2. Спасеният се зарадва така, че целува по три пъти целия екипаж. после падна в пълно изтощение. Разказа ни че е пътувал със самолет, който е улучен от вражеска ракета. Спогледахме се. Проклети птици. Летецът цяло денонощие е бил акули с бейзболна бухалка но накрая те са го направили на фрикадели. Пихме Новоселска гъмза за упокой на душата му.След пиенето вихме на пълнолунието от душа.
Ден 42. Правим подход към пункта на назначение. Докато чакахме хванахме един морски петел. Редник Топурков реши да го учи да кукурига. Загуби два часа. От мъка пак пихме Гъмза. Решихме да се изкъпем но попаднахме на ято зли скатове. Два часа се борихме с тях омотавайки ги с изолиран провдник. Слава богу разредихме им акумулаторите.
Ден 43. Десантирахме на военната база. Посрещна ни началника на базата с почетен караул от тюлени и моржове. По случай пристигането ни устроиха малък банкет. Гъзобаров реши да потръска една палма с цел да хапне свежи бабани.Паднаха две маймуни.
Ден 44. разтоварихме багажа си. Някакви 20 тона. Съвършено случайно крокодили изядоха нашия преводач. Обещаха ни нов преводач - папагал с GPS, преминал спецподготовка.
Ден 45. Тъй като ще десантираме от низколетящ самолет направихме по няколко скока от палма с парашут. Вчерта ни спретнаха прощален банкет. Пяхме с маймуните.
Ден 46
8:00. Пребазираме се на летището, в качество на транспорни средства с цел маскировка използваме стадо диви камили. Плюят ужасно. Отначало се отказаха да мъкнат прицепа, по след като с нинджа способи им обяснихме бойната задача тръгнаха. Бавно.
Ден 46
9:00. Тръгнахме.
Ден 46
12:00 Спряхме за малка почивка. Както стояха, камилите вкупом паднаха на едната страна. Нахранихме ги. Започнаха да гледат бодро и весело.
14:00. За да не е скучно учихме камилите да пеят " Изправи се гора от стомана, насочете се бойни дула"...
15:00. Обяд. Спряхме до някакъв оазис. Камилите в порив на ентусиазъм изядаха всичката трева а за бананите направиха истинска битка.
16:00. Обучавахме камилите да вървят в крак с цел заблуда на противника. За старши назначихме най силно плюещата камила..
17:00. Натъкнахме се на голям варан и си направихме малък ловен излет. Варанът от уплаха се зарови в пясъка. Сержант Тъпанаров сглоби минотърсача за секунди и с минен шиш в другата ръка се втурна напред. Намерихме го. Домързя ни да го изкопаем.
20:00. Стана скучно. Хванахме един лъв и му обръснахме гривата. Папагала ни занимаваше анагдоти на местите аборигени.
22:00. Добрахме се до летището. Застреляхме камилите и извадихме каса Загорка. Пихме заупокой на душите им.
23:00. Вратата на самолета се отвори. От нея се изсипаха летците. Пияни руснаци. Почерпиха ни със самогон. Ни е ги почерпихме със Новоселска гъмза. Бординженера попогрешка изяде папагала. Пихме заупокой на душата му.
Ден 47
00:30. От самолета се изсипа полузаспал пигвин. Оказа се че е избягал от терористи искащи да го затворят в зоопарк и сега лети. И пие.
02:07. Лягаме да спим.
09:00. Установяваме връзка с щаба по всички правила на ISO 9002.
14:00. Сгъваме парашутите. Малко ни пречат местни маймуни. Парашутите са експериментален модел изпробван на крави камикадзе.
22:00. Затваряме люка, закрепвайки го с лом, за да не се отвори по рано от необходимото. Излитаме. След десетминутно лутане над летището самолетът взема правилен курс.
23:00. Ударихме по бутилка загорка за снемане на напрежението. Поспахме. Хъркаме здраво.
23:50. Акустиката на борда на самолета е силна и летците приеха че има повреда в мотора. Осъзнаха грешката си. Отворихме бутилка водка и консерва русенско варено. Хареса им.
Ден 48
00:05. Изляхме от борда 50 литра вторичните продукти от преработенната бира.
01:23. Хвърлихме няколко сандъка с копърка в растително масло на дружествено село. Нека местните папуаси да се радват на манната небесна.
04:45. Обявиха 30-минутна готовност. Завързахме обувки, затегнахме колани. Изхвърлихме зад борда празните бутилки.
05:00. Сверихме часовниците, компаси, карти, позивни. Срещата е в кварталната кръчма.
05:16. Загоря зелената лампа. .Скачаме вкупом. Получи се дисбаланс и самолета направи кобрата на Пугачов. Неволно.
05:17. Парашута на Гъзобаров не се отвори. Той не загуби самообладание, дръпна запасния тип Белана винаги до вас и спокойно се приземи.
05:28. Събрахме се, изпихме по една загорка за тонус, сверихме картите и тръгнаме по азимут.
|
на храбрата българска армия посвещавам..
