|
|
| Тема |
 Вечните размисли |
|
| Автор |
Strunz (с усмивка....) |
|
| Публикувано | 16.07.03 20:43 |
|
|
|
Когато се насърбам прилично с твърд алкохол или с не толкова твърд, но повече от прилично изпадам в състояние, в което ми се спори и със себе си. Спори ми се и с Господа относно това дали той или аз съществуваме. Аз поне имам ЕГН и заеми, а той?
Пораснах със "Синьо лято" и ...кой пуска Боб Марли като се опитвам да мисля...и що за съхранение на мисълта е "Айън лайк а лайън ин зайън"...Сигурно звучи борбено или поне подсилва схватката на откопчване след съвокупление...
Усещам се рядко добър като се напия. Пия, а благинката ми струи от очите. Стинг се надява руснаците да обичат децата си...също...Нарежда ги като православен поп на задушница. Но го умее...
Сега ми се мисли и класически. Някой мислил ли е колко са несъвместими Моцарт и Вазов? Моцарт е кретен от моите. Гений. Гени Й. Съвокупност от преднамерени върхове забити с лекотата на безделник. Връзката между Моцарт и Вазов е прилично количество алкохол в главата и главата "Пиянството на един народ" от "Под игото"...
Винаги съм се старал да намеря аналогия между двете значения на "глава". Може би успях. За себе си.
Реквиема и Пиянството.....различни изкуства...различни автори...различни усещания...толкова общо...общото е АЗът..не на Ницше или на дечкото Фройд...АЗът с ореола от виненки...
Това е трудно да се разбере ако не си научил думата "струпей" от Хамлет, когато си прочел, че отровата излята в ухото на баща му не е предизвикала това...
Я соскучился...
Досвидания!
| |
| |
| 
|
|
