|
Оня ден бръкнах в една кравешка путка почти до рамото.
Следите ли ми мисълта? Ето я и цялата история.
Преди време Дребния ми вика "Тате, в училище говорихме за разни домашни животни - крави, овце, кози, такива работи, пък аз не съм виждал още крава наживо (градско чедо, кво да го правиш), айде да идем някъде да ми покажеш, а?" и ме гледа едно такова умолително-въпросително, как да му откажа. Викам "Добре" и се сещам че преди време чух за едно наше момче дето работи в една ферма наблизо, ветеринар ли, лайнар ли, нещо такова. Врътнах му едно телефонче и от дума на дума се оказа че бил състудент на братчеда във ветеринарния в Стара Загора, един вид почти роднини се оказахме. Разбрахме се да го посетим във фермата след няколко дни.
Речено-сторено, в петък паля колата и отпрашваме за фермата.
Стигаме там, хващаме Гошето (така се казва нашто момче там)за престилката и тръгваме да разглеждаме. Много крави, всичко автоматизирано, майката си трака, всяка крава има някакъв чип на врата, като мине край вратата и некъв компютър и прочита чипа и ако и е време за доене и отваря вратата, оная се набутва в една клетка, некви доилни апарати с лазерно насочване (баси, като в междузвездни войни, не е истина!) се подават отдолу, нахлузват и се и я източват и после си я пускат пак да пасе. Стоим ние с Дребния и сме опулили едни е-е-ей такива зъркели, а Гошето ми вика "Вие си разглеждайте, аз имам тука малко работа и ше ви оставя за малко" и изчезна нанякъде.
Разходихме се и аз тъкмо се бях наканил да си ходим и Дребния ме дърпа за ръкава "Тате, тате, чичо Гошо що е бръкнал в дупето на тая крава?!?" Проследих му погледа и какво да видя - Гошето се усамотил с една крава в някакво оградено място цялото с фаянс и си наврял ръката чак до лакътя и нещо замислено рови вътре. Заинтригува ме и отидохме да видим какво става. Доста се озорих докато обясня на Дребния че чичо му Гошо вкарва семе за мънички теленца в кравата и после теленцата порастват и накрая излизат навън. Усетих по изражението му как отвътре напира въпроса "А малките бебета и тях ли така ги вкарват в майките?" и го парирах с "Другата седмица ще разкажеш в училище какво си видял, гарантирам ти небивал успех", оставяйки го замислено и мълчаливо да предвкусва тръпчивия вкус на славата и популярността.
Стоим и наблюдаваме и по едно време нещо ми хрумна. Викам "Гоше, нали знаеш че съм медицинско лице (една година кандидатствах медицина, ама не ме приеха, гадове, не знаят какво изпуснаха), ше дадеш ли и аз да пробвам един път, от чисто научен интерес?"
Гошката ме изгледа подозрително, после се огледа наоколо и ми вика "Ти луд ли си бе, нали ако някой ни види ше ме изритат?!?". Трябваше да упражня малко натиск, но най-накрая се съгласи. Облякох престилката, даде ми едни найлонови ръкавици до рамото, връчи ми едно тънко и дълго маркучле и ето ме и мен, пред задника на следващата крава.
Почвам да пъхам внимателно, някъде до лакътя влиза без проблем, едно такова меко и влажно, все едно си обличам неопрена, по едно време стана бая тясно, поглеждам въпросително Гошката и той ми кима да не се притеснявам а да напъвам нататък. Натиснах и китката ми отведнъж влезе цялата и опря отпред. Викам "Гоше, вътре съм!!" Той вади една спринцовка с кравешко семе, пъха я в маркуча и я изцежда до последно. "Айде вади полека!" ми вика. Аз тръгвам назад, ама нещо китката ми заседна. И тогава се сещам, че в бързината от вълнение забравих да си сваля часовника. Мамка му и прасе! Въртях, напъвах, кравата се мята неспокойно, Гошето реве, Дребния ококорил едни очи, най-накрая успях да си извадя ръката, ръкавицата от китката нагоре си стои, надолу я няма, както и часовника. За малко не умрях. Тоя часовник си го бях спечелил от една лотария, "Тисо", позлатен, човек убивам за него. Гошката като ме видя и едвам не получи удар, а аз за малко да получа ритник между краката, но го парирах с коляно (рефлекси, кво да правиш, по силно е от мен).
Грабна Гошето още една ръкавица, нахлузи я и бърка в оная ми ти зейнала кравешка путка. Бая време бърка, въртя се, опипва, мен по едно време като ме напуши един смях, ше умра, хиля се и му викам "Айде бе, ше влизаш ли или да ти търся фенерче?". Щеше да ме изпепели с поглед. По едно време се захили и измъкна една топка найлон, вътре в найлона часовника ми, омазан със сперма от бик (добре че е водоустойчив, издържа до 20 метра, ама за кравешки путки нищо не пише), хвърли ми го презрително и се фръцна на другата страна. Викам му "Гоше, нищо лично, запиши си там някъде у тефтерите че ти дължа една доза сперма, ше видя какво мога да направя по въпроса." Оня се обръща и се хили "Ти имай късмет да не зачене, ше те накарам да я заплождаш със собствен материал ей тука пред мене, да си носиш столче другия път!"
Пихме по една бира наобяд и си тръгнахме по живо по здраво, Дребния ми обеща да не казва на майка си под страх от лишаване от колело за рожденния ден.
Тия дни попаднах случайно по интернет на некви специализирани сайтове дето едни бъркат по разни дупки на едни други, обаче всичките бяха без часовници, кво да ви кажа, подготвени ми изглеждат хората. И аз вече знам и ше си пазя часовника като бъркам. А той часовника нищо му няма, работи си идеално, само леко намирисва някак странно. Като се ръкувам с някоя дама и после усещам как ме следят влажните и очи, пълни с необяснимо привличане. Мириша им на бик, сигурно, абе кравешки истории, какво да ви кажа.
Айде чао и умната, не си губете часовниците.
|
Как бърках в путка (кравешка)
