|
Героите са същите като едноименната книга и филм - е, ще наблегна на главните, само дето актьорите са различни.
Виконт дьо Валмон ще го играе някой от мъжете тъдява, само да не е много грозен, други кой знае кви изисквания нямам, щото все пак ще се целуваме с него, та затова.
А онова прелестно създание, толкова чисто и непорочно, което си умря от любов по Виконта, ще бъда аз естествено, ама не заради онзи, който ще изиграе Виконта, ами щото без друго съм прелестна и що да не я изиграя аз тая роля, така де...
Какво е нужно обаче за един филм? Сценария го имаме – и книгата е написана още преди няколко столетия, така че нямаме грижи. Режисьор ще съм аз, разбира се, защото освен прекрасно създание и талантлива актриса, аз съм и много напредничав постановчик, няма какво да ви обяснявам. Следователно – трябва да съберем актьорски състав, cast дето го изписват в края на филмите.
Демек, сега ще правим какво? – кастииииииииинг ще си направим.
Кандидати за ролята на Виконт дьо Валмон са в азбучен ред /ако забележите, че не е азбучен, а той определено няма да бъде, то е защото просто не ми се занимава/:
А/ Отто Флиг
Б/Фрийстайлър
В/Щрунц
Г/ Сами са, други няма.
Любо Пенев се кандидатира за главен статист и като единствен кандидат, печели служебно с 3:0.
Кастингът започва!
Първи е Отто.
Аз: Изрецитирайте ми изразително “Аз съм българче”.
О: Аз съм българче обичам чуждите треви зелени, джойнтове от тях да свивам, син съм на юнашко племе!
Аз: Объркахте сюжетната линия, господине!
О: От тревата ще да е…
Аз: Тогава ми изиграйте един етюд - например “Лунен залез над Оряхово”
/Тук следва тишина, защото Отто разиграва залеза на пантомима./
---
Аз: Добър ден! Щрунц може би?
Щ: Не може би, ами баш! Не ме ли позна по тонгата?
Аз: Ни мъ заплашвайти с хладното си уръжие! Не й тува начинъ да спичелити ролята. Изпейти ми идна песен…/говоря му меко, за да ме разбира по-лесно/
Щ: Коя песен? – пита той, колкото може твърдо.
Аз: Куяту й да й – продължавам на меко, щото да не преча на комуникацията.
Щ: Дубре…. – видимо освободил напрежението, проговоря си естествено.
/Тук също следва тишина, защото съм си запушила ушите и не чувам какво пее – поради бурния си втори пубертет гласът му отново е фалцетен/.
----
С коцкарска стъпка на галантен лос влиза Фрий. Зализва си веждите и ме поглежда похотливо със самочувствието на квартален самец.
Ф: Добър ден! /държа д а отбележа, че тук не се чува “пук”/
Аз: Какво сте ми приготвили?
Ф: Това, което съм ти приготвил, не е само за гледане, котарано…
Аз: Добре, каквото и да е – да видим!
Ф: А как го искаш – в кратка програма, в свободна програма или в гала вариант?
Аз: Извинявайте, но не сте на състезание по фигурно пързаляне!
Ф: Аз мога и на двоен аксел след троен тулуп да те пързулна, коте… Искаш ли да те черпя една боза?
/И тук следва тишина, защото Фрий си слага кънките – специалист е в тази област/
---
Отчаяна съм. Няма кой да изиграе Виконт дьо Валмон!
Дори да поиска човек да си умре намъка, то няма заради кого!
Отто Флиг - оцелял след аборт!
|
Опасни връзки
