|
По идея на Цветелина Бориславова, Иван Кръстев, Светослав Божилов и Александър Божков стартира
Проектът „Типинг пойнт“
Лидери в "Глобална България" създадоха фондация с името на US-теория за контрол над обществените настроения
ЛЮБА КУЛЕЗИЧ
Учредители на фондация "Типинг пойнт" са Светослав Божилов и Цветелина Бориславова, Иван Кръстев и Александър Божков.
Като всички фирмени регистри и българските приличат на лабиринт, натъпкан със занимателни фактологически джунджурии.
Сред хилядите имена на фирми и собственици внимателното око ще открои например името на една фондация, основана съвсем наскоро през ноември 2005. Заглавието й е английски израз, изписан обаче с български букви. Звучи странно, като название на секретен военен обект "Типинг пойнт". Но в свободен превод словосъчетанието значи нещо като "повратна точка" или "точка на кипене".
Основателите са четирима и комбинацията от имена също e интригуваща. В очите се набива една от ключовите фигури във финансирането и развитието на неправителствения сектор у нас политологът Иван Кръстев; изпълнителният директор на СИБанк Цветелина Бориславова, (известна още и като приятелката на софийския кмет Бойко Борисов); прокуристът на същата тази СИБанк и председател на "Клуб 10" в СДС Светослав Божилов и Александър Божков, също член на елитния син клуб, както и стожер на икономическата експертиза за "Раковски" 134.
Първите трима са сред водещите фигури на сдружението "Глобална България" Цветелина Бориславова стана негов координатор, а Божилов и Кръстев бяха сред неформалните лидери на инициативата, в която участват и други едри публични и корпоративни силуети.
Каква ли цел е събрала този атрактивен квартет, чиито финансово-политически връзки водят към различни кьошета на десния политически център: и към юпи-лагерите в НДСВ, и към въжделенията за спасение на СДС чрез лидерството на Петър Стоянов, и към опитите научно да се обоснове новият популизъм? Наименованието на
някакъв таен проект
ли е "Типинг пойнт" и до какво ли би довел той?
Ироничните интонации на бившия вицепремиер Александър Божков охлаждат всеки опит за конспиративност: "Типинг пойнт" напоследък е любимата книга на Иван Кръстев, нещо свързано със социалната психология", казва Божков. "Видях я и на бюрото на Светльо Божилов. Но още не съм я прочел. Само бръкнах в интернет да разбера поне малко за съдържанието, но така трудно може да се схване същността в дълбочина."
По-нататък разказва сбито и дори прозаично за целта на новата фондация: да участва чрез собствено финансиране в реализацията на големи международни проекти, изследващи развитието на различни европейски региони. Нещо, така да се каже, с геополитически, а не с местен привкус. При това не да се смучат пари от донори, а да се влагат в съвместни разработки. Божков допълва, че първоначално амбициите на българската фондация "Типинг пойнт" са били по-големи: за собствен офис в София със собствен състав и прочие.
Но намеренията се посвили, след като Кръстев завел Божилов и Бориславова в Щатите, представил ги на важни хора от фондове като "Джордж Маршал" и "Форд". След любезните сондажи се оказало, че принципните съгласия ги има, но конкретните реализации се отлагат във времето.
Всичко това звучи трезво и някак обикновено
Какво лошо, че фондация като "Типинг пойнт" би фокусирала усилията на няколко души за цели, коригиращи клишираните представи за политическо качество? Щом като политологическият кръг около "Отворено общество" се събра на Боровец да бистри плюсовете и минусите на популизма, значи търсят се не само нови лица, но и нови печеливши политически идеи.
Това все пак ще стане ясно, ако бъде задействан реален проект с марката "Типинг пойнт". По-интересно е обаче какво точно се крие зад обозначението. И защо то вълнува въображението?
Отговорът заслужава внимание. Поне за да измерим в духовни километри разстоянията, които ни делят от интересите на западния интелектуален каймак към механизмите на обществените процеси.
Защото "Типинг пойнт" е именно това: завладяващо изследване за невидимите страни на явлението, наречено от автора "социална епидемия". А създателят на страшно нашумялата, както се оказва, теория за "Типинг пойнт" е Малкълм Гладуел. Той е в екипа на престижното списание "Ню Йоркър". Преди това е бил колумнист по здравни и психологически теми за "Уошингтън поуст" и шеф на бюрото на вестника в Ню Йорк.
Когато през 2000 г. излиза първото издание на книгата му, почти се случва онова, което е разнищено в нея:
нещо като зараза
Тя тръгва чрез мълвата и други форми на съвременната комуникация като форумите и постингите в интернет, например. Или като внезапно пламналото начинание да се снабдяват библиотеки из целите Щати с поне един екземпляр на книжното тяло. Или като спонтанното сформиране на малки работни групи от хора, ангажирани в една и съща професионална сфера със задачата да раждат идеи, които могат да придобият епидемиологичен характер чрез възпроизвеждането на модела "типинг пойнт".
Гладуел го описва толкова убедително и атрактивно, че става невероятно популярен. Започват да го канят за лекции и срещи из цяла Америка. Издателството "Литъл, Браун и Ко" пуска втори тираж през 2002. Влиянието на Гладуел се разпростира до най-елитните политологически и бизнес среди, където книгата става настолна.
Ключът към изследването му е крилатата фраза: "Как малките неща могат да предизвикат голяма разлика". Гладуел се заема с уж непосилната задача да схване, анализира и опише скритите пружини на привидно необясними и внезапни изблици на масови обществени увлечения. Той борави с огромна фактология. Свободно се придвижва из лабиринта на необичайни събития, разхвърляни из цялата история на Америка: от войната за независимост до модерността. Изключително интригуващо сумира факторите и условията, способни
да преобърнат обществените настроения
за шеметно кратко време. И да развихрят вълна от популярност.
Защо например обувките с марката "Хъш пъпис" се изстрелват на върха някъде в средата на 90-те и известността им тръгва подобно на грипна инфекция? Преди това пазарната им реализация е била едва 30 000 чифта на година. Мениджърите са подготвяли фалита на компанията. През 1995 обаче "Хъш пъпис" за нула време стават хит с продажби от 450 000 чифта.
Как може да бъде описана онази мистериозно критична точка, след която през 1992 криминалните престъпления в Ню Йорк сити рязко спадат с цели 64%? Десетилетие преди това престъпността в града е на рекордно високи нива с над 2000 убийства средно на година и с над 620 000 сериозни престъпления?
Кое обуславя факта на изключителната заразителност, с която дълги години се ползва детското тв-шоу "Улица Сезам"? Та нали намерението на продуцентите и на екипа от психолози е било просто да научат децата от предучилищна възраст да четат. "Инфекцията" обаче пламва, обхваща цели фамилии и хора от различни поколения.
Накратко, с каквито и странни явления да ни среща Малкълм Гладуел, той извежда
трите правила на социалната епидемия:
законът на малцинството;
прилепващият фактор;
силата на контекста.
"Законът на малцинството" гласи, че шепа специално устроени хора стигат, за да предизвикат революционна промяна. Един от примерите е групичката от младежи в Нюйоркския Ийст Вилидж, които разпалват треската за обувките "Хъш пъпис". Или онзи прословут златар Пол Ривиър, който през април 1775 г. успява благодарение на дарбата си да развива многобройни социални контакти, да задейства верижната реакция на мълвата. Така само за една нощ стотици доброволци на север от Бостън са предупредени за предстоящото нападение на англичаните и се мобилизират за съпротива. Това е първото успешно сражение и началото на американската война за независимост.
Гладуел извежда три важни човешки типажа, задействащи "закона на малцинството": човекът-свръзка, човекът-събирач на информация и човекът-продавач на информация. Когато случайността или провидението поставят хора с такива таланти в обща ситуация, стартът на една или друга социална епидемия е неминуем.
Необходимо е обаче да се задвижи и "прилепващият фактор". Чрез описанието на работата над "Улица Сезам" той гласи, че е нужно да се измисли специфична форма за информацията. Така, че тя да се прилепва към мозъка като неизличимо впечатление, спомен и вдъхновение.
Третият фактор е "силата на контекста", т.е. начинът, по който външната среда променя смисъла на конкретни случки и човешки действия.
Човек, погълнат от четенето на "Типинг пойнт", няма как да не наложи схемите на книгата върху българския си обществен и политически опит. Тогава с по-голяма яснота би се взрял в необикновения скок на популярността, която постигна
типажът на Бойко Борисов например
Би сравнил с разпръскването на вирус гражданската вълна от зимата на 2004, която върна Иван Костов в политиката чрез създаването на ДСБ. А това изглеждаше невъзможно, особено след развихрения от ВАЦ-овите издания скандал с дарението от 200 000 долара за фондация "Демокрация".
"Типинг пойнт" е помощен инструмент и за вникване в пръкването и избухването на явлението "Атака", особено ако в него е скрит нечий социално-инженерен умисъл.
Според анализите на Гладуел създаването на "повратна точка" може да бъде и контролиран процес. Тогава не е без значение кой развива прагматичен интерес към "типинг пойнт". И дали той ще бъде употребен здравословно или манипулативно? Ами ако не само сънят, но и пробуждането на разума ражда чудовища? И дали задкулисното задействане на социални инфекции може да пречисти болното българско общество? Може ли това да стане чрез експериментално конструиране на нов тип политическа харизматичност с идеята да бъде "заразено" разочарованото българско население с ново доверие в политиката?
Много въпроси навява изписването на английския термин "типинг пойнт" с родната азбука. За да бъде отговорено на поне част от тях, важно е публиката да е в час за това как я възприемат инженерите на социалното и търсачите на силни политически усещания.
Явор? Ясно ли е?
ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!
|
ФОНДАЦИЯ "ТИПИНГ ПОИНТ", "ГЛАСОВЕТЕ" ВИ ЧУВАМЕ
