През1982год. бях на 19, а понятието "жълта преса" вече ми бе известно.Както и на всички люде, които обичаха да четат.За филолозите се предполага, че са такива.
Уточнение: става дума за понятието, а не за действителността.През 1982год. никой под 50 години нямаше представа за жълтата преса в България.Самото сравнение на "жълта преса" с "Раб. дело" издава, че автора ( на сравнението) няма лични впечатления от жълти издания.
Друго е по-интересно и това е обекта на доноса.За 80-те години такава "информация" бе дребнотемие. Броят на хората, които явно пренебрегваха комунистическата пропаганда бе нараснал твърде много та да се поддържа база данни за тях.Имам личен опит,който ме кара да си мисля че тази "идеологическа диверсия" бе извадена от дейността на службите и предадена на партийните организации.През 1984год. бях изикан от шефа на ОК на ДКМС в родния ми град и подложен на критика за разказваните от мен политически вицове.По това време обаче на милиционерски проверки не бях подлаган.
Показното дребнотемие на доноса води до два алтернативни извода - или наблюдаванто лице е било обект на особен интерес, или двамата "шпиони" са търсели оправдание за сметката в "явочната кръчма"