Разбираемо е желанието ти да намериш сламка, която да подадеш на моралния удавник Коритаров. Но ако познаваше например някои от описваните в доносите му, щеше да стигнеш до извода, че поради езиковата им подготовка и богатата култура освен за Работническо дело и Зорька, които вероятно си чел ти, са познавали и други издания. А терминът жълта преса е доста по-стар. И всеки средно подготвен студент е можел да прочете в история на печата нещо по въпроса. Сега ме мързи заради баламурник като тебе да правя съчинения, затова го пействам наготово от интернет. Заради тебе и такива като тебе. Четете.



ЖЪЛТА ПРЕСА

Изразът "жълта преса", употребен със значението на "долнопробен", "лъжлив", свързан с евтини сензации печат, възниква в САЩ. Терминът е свързан с доста интересна история.


През 1895 г. американският художник график Ричард Ауткоулт (Richard Outcault) поместил в няколко последователни броя на вестник "The World", издаван в Ню Йорк, серия фриволни рисунки с хумористичен текст. Сред рисунките имало и една карикатура на дете със жълта ризка, на което се приписвали различни забавни изказвания.


Скоро след това друг американски вестник, а именно "New York Journal", започнал да отпечатва серия подобни рисунки. Между двата конкурентни вестника започнал спор за правото на първия, публикувал "жълтото момченце".


През 1896 г. Ървин Уордман, редактор на "New York Press", отпечатал в своето списание статия, в която презрително наричал двата конкуриращи се вестника "жълта преса". Оттогава изразът набира популярност и днес е използван често, винаги в отрицателен смисъл.