Основната причина е пълната липса на взаимодействие между отделните институции за борба с телефонните измами и измамници.

Причина първа: Ръцете на Полицията са вързани от законови разпоредби. Те правят невъзможно последяването на опитите за измами. При опит за измама по НК няма тежко престъпление и полицията не може да получи достъп до информация за номера на измамника. По този начин превенцията на този тип престъпност отива на кино.

Когато успее да извърши измама, измамника естествено си сменя номера и вече информацията за номера му няма съществено значение.

Полицията няма нито кадри, нито познания, нито ресурси да извърши някакъв по-задълбочен анализ. Няма и желание да го прави.

Липсата на желание е и истинската причината да няма промяна в законодателството, която да развърже ръдете на Полицията. Полицията просто не иска да има повече права, които ще й гарантират обаче и повече работа.

Втората причина е липса на гражданско активност у средно статическия българин. Силно се съмнявам дори и когато измамници са се гъбаркали наред със стационарните телефоннте номера на Бургаската Полиция някой да се е сетил да потърси БТК за съдействие. Не като полицай - като обикновен граждан. Примерно жената-полицай на пост да вземе и писмено да се оплаче, че някой кретен я е стресирал на работното й място, ревейки от името на сина й по телефона. Без писмена жалба по въпроса БТК не само няма да разгледа случая, но и няма как да знае за него.

И какво стана - Полицията няма сили и средства да се бори с телефонните измамници, а до операторите не достига информация за измамите.

В резултат Бургаския измамник сигурно вече си е включил телефона и е продължил да прави опити за измами.

---

Не е интересно от какъв телефон са се обадили, другаде е тръпката...