|
Искам да ви разкажа една история, която за пореден път ще разтърси основите на така наречения „етнически модел” в нашето общество. Предполагам, че случката ще бъде гузно премълчана от изпълнителната и медийната власт у нас. От случката до момента на писането на това „откровение” са минали около 30 часа и няма никаква индикация, че някой ще уведоми обществото за случващото се. А случващото се е болезнено наложително да бъде чуто, видяно и най-вече разбрано от хората. Поради естеството си на непрекъсната повторяемост то трябва да бъде сериозно разгледано от тези, които носят отговорност за реда и справедливостта в нашата страна.
Случката се развива на 05.07.2009г. около 23:30 часа, приятна лятна вечер. България, Стара Загора. Група
приятели, на възраст около 19-20 години, решават да си направят среднощен излет в покрайнините на града, около кв. „Дъбрава”. Всичко е добре до момента, в който не достигат един от изходите на града, в близост до така наречената „ромска махала” (като от тук на татък ще се ползва цигани /б.а. /) „Лозенец”, но по-скоро напълно незаконно, полу-автономно териториално образувание в рамките на града.
Групата пътува с два автомобила, „ Опел Вектра” и „Ситроен Ксантия”. По пътя близо до циганския квартал ги застига полицейска „Лада Нива”, която им подава звуков сигнал, без ясно определена цел. Колите намалят и отбиват, но полицейския джип ги застига и задминава. Те продължават бавно напред след джипа. На около 500 метра пред тях виждат 4 полицейски патрулни коли спрели на пътя. Но преди да достигнат до тях се случва немислимото и неочаквано за една страна, наричаща се правова и членуваща в ЕС. От гъстата растителност покрай пътя започват да излизат десетки цигани въоръжени с брадви, ножове, бухалки, колове и всякакви подръчни средства, характерни по-скоро за въстаници от „тъмните” векове, борещите се с несправедливостта на феодалния строй. Разярената тълпа обгражда първата от двете коли – „Ситроен Ксантия”, в която пътуват 3 момчета и 2 момичета. Втората кола успява да даден заден ход и да се измъкне от неочакваната засада. За нещастие шофьора на предната кола не успява да избегне нападението на циганите. В предното стъкло се забива метален кол на сантиметри от главата на шофьора. Опитвайки се да измъкне колата от събралата се тълпа, без да блъсне или прегази някого, водача вкарва автомобила в крайпътната канавка. Ситроена остава блокиран там и циганите започват да го унищожават, с каквото могат, докато момчетата и момичетата са вътре. След като са счупени всички от страничните стъкла пътниците успяват да се измъкнат през тях и да се опитат да избягат. Едно от момичетата е хванато, но след кратка борба успява да се освободи и да избяга. Младежите бягат в продължение на километър, докато не стигат до хотел „Калина”, където намират укритие. За щастие всички се спасяват само с леки наранявания . Но преди тях 4 момчета не са имали този късмет. В друга кола, минала малко по-рано по този маршрут са пътували момчета, които са били зверски пребити. Откарани са в болница и тяхното състояние не е ясно. Знае се че имат счупени крайници и вътрешни наранявания.
В рамките на няколко седмици това е поредният случай на брутално, циганско насилие върху напълно невинни граждани. Това е проблем, не само на определен етнически етнос, а на цялото общество. Всички ние, заедно носим отговорността, че сме позволили подобни неща да се случват. Заедно трябва да решим проблема, а не да крием неудобната истина зад вечния въпрос за правата на човека от малцинството. Всички ние сме равнопоставени пред законите на Република България и трябва да носим еднаква отговорност за действията си, както и да споделяме еднакви права. Едно от изконните е това на личната неприкосновеност, което стои в основите на човешкото достойнство. Съгласно чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека:
“Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.”
След като закона и хората, които го прилагат не успяват да ни дадат тази закрила имаме ли право ние сами да защитим правата си?
Д. Германов
Стара Загора, 2009г.
|
Куките пак лапаха мангалски кур!
