Че заплатите в полицията не са достатъчни го знаем всички. Аз имам пред себе си и пример - мой близък, който с доста труд свързва двата края, макар че е на длъжност при която може да иска рушвети. Може, но явно не иска, човекът си има принципи.

Всеки от нас е бил спиран от КАТ за дребни нарушения и вероятно всеки се е "откупувал" поне веднъж. Знам че даващият е не по-малко виновен от искащия, но защо сме склонни да даваме? Защото знаем че ще бъде прието, и че искането всъщност е скрито под увъртанията на служителя срещу нас. Мой познат при пътуване из Испания беше питал испанския си колега няма ли да се "оправи" с пътния полицай като просто му даде 20 Евро. Испанецът много учудено беше реагирал: "Ама как така, че той ще ме арестува!".
Преди няколко дни ме спря пътен полицай за дребно нарушение. Без да плащам нищо работата се размина само със "сериозно предупреждение за следващия път". Момчето (беше съвсем младо) прие обяснението ми, че ако жълтото на светофара ме е хванало на стоп-линията е по-безопасно да премина, отколкото да спря рязко и задната кола да ме удари. Е, има и такива. Мисля че това е основна част от работат на полицията - профилактиката. Карам кола от 30 години, ако искате вярвайте, но след този разговор вече няколко дни карам по-внимателно.

Някой по-горе писа и за външния вид. Работил съм в арабския свят и трябва да ви кажа, че външният вид на един полицейски офицер там (независимо от жегата и праха) няма нищо общо с това което виждаме по улиците у нас.

Заплатите са малки ? Да, и моята допреди две години беше паднала доста под нивото на конкурентните фирми. Според мен обаче истинският професионалист работи само по ной-добрия начин, независимо колко му плащат. Когато заплащането не му харесва просто си намира друга работа. Ако няма къде - продължава, но не на принципа "Лошо ми плащат, лошо работя".