Виж сега отворко, дори да приемем, че съм зрял за възрастта си, трудно мога да мина за дядо. Дори да бях ром. Все пак още нямам 29.

Ще ти обясна нещо за приема на нови кадри, дано се усетиш за това-онова.

Самият аз кандидатствах в полицията. Нямах желание, все пак съм инженер и си уважавам образованието(сега си вадя хляба с него). Но, родителите ми настояха, имах и връзки и т. н. Няма да споменавам за дебилните тестове(колкото и чудно да е ок. 1/4 - 1/5 не ги изкараха) - те сякаш бяха предназначени за 8-класник. При това попълвах от тези за висшисти.

После имаше някакво събеседване с полицейски шефове, там минахме няколко дни след излизане на резултатите от тестовете. Странно, почти съм сигурен, че там видях някои, които не бяха взели теста, но да приемем, че бъркам.

След това ме одрязаха на медицинския преглед. Значи, явно съм бил достатъчно годен да служа 1,5 г. казарма, но за полицай не ставам. Намериха ми ляв блок на сърцето. Надълго и нашироко ми обясниха какво е, че само по себе си не е причина да не продължа напред, но като се комбинира с 1,0 диоптъра късогледство и възможно най-леката форма на далтонизъм, се оказва достатъчно. Както и да е, не ми пукаше особено - не горях от желание да ставам ченге. Обаче... Диаграмите, от които докторът си беше направил извода, че съм с блок, по една случайност на края останаха у мен. След няколко месеца, при задължителен медицински преглед при джипито, се сетих за тях. Показах му ги, той ги гледа и ми каза, че няма такова нещо. Даже ме заведе на подобна машина, направи ми нови и пак си остана на думата. Предпочитам да му вярвам(още повече, че досега не съм имал сърдечни проблеми) и си мисля, че ми е бил направен номер. За щаститие нещата в личен план се уредиха добре за мен и не се чувствам засегнат от това. Може да е било за добро.

Но, хайде, мен да не броим. Познавам един пич, дето изкара всичко. Обаче накрая никъде не го взеха - издуха супата. Той ми разправяше, че ако вземеш всички изпити, непременно те назначавали. Е, може и да е грешал. Явно, че е грешал. Други двама, близнаци, съвсем точно ми казаха кой колко им е поискал, но също не мога да го докажа. Та такива истории не са една и две, все нещо трябва да е истина...

А, за разпознаването. Почти съм сигурен, че беше онова момиче. Смятам, че проституираше... Да, аз често ходя по проститутки, но предпочитам циганки. За разнообразие. Както и да е, няма да влизам в подробности. Та тия охлюви в полицейското бяха съвсем неадекватни. Казах им съвсем просто и ясно: "Смятам, че съм видял едно момиче, обявено скоро за издирване по телевизията. Ще може ли да видя нейни снимки, за да съм сигурен?". И, като се почна... Нито снимки ми показаха, нито името и` се уточни, абе простотия и мързел, съчетани с високо самочувствие. И до сега ми е гадно да си спомням за това, но поне моята съвест е сравнително чиста - направих, каквото е редно.

Та така. Дори да бях станал полицай, сигурно вече щях да съм напуснал. Не може да си почтен човек и да останеш там. Освен, ако не си достатъчно откачен да смяташ, че може да промениш системата. Не съм светец, обаче и за полицай не ставам!

П. П. Ако полицията и правосъдието ни си беше на място, аз съм последния, който ще мрънка за по-свободно притежание на оръжие. Факт е обаче, че в България престъпниците лесно се снабдяват с патлаци, редно е да се направи нещо и за останалите.