Здравейте!

Едва сега попадам на тази дискусия, и с интерес прочетох мненията на всички участници в нея.

Само да отбележа, че аз съм от хората, които уважават институцията МВР и хората, упражняващи професията полицай. Може би защото и аз в известен период от време (5 години) съм носил офицерски пагони и имам макар и бегъл поглед върху отговорностите и трудностите, с които е изпълнено ежедневието на тези хора.

От друга страна обаче, и аз съм неколкократно потърпевш от кражба на имущество и разбиване на автомобила ми.

Преди 6 години ми обраха апартамента- всичко, което беше с кабел (без печката и хладилника) липсваше, плюс още други вещи- откраднатото възлиза на сума от около 15 хиляди лева. След едномесечен срок разследването е прекратено по съответния член от закона, а на мен ми остава да пия една студена вода.

Април месец тази година осъмнах с разбит автомобил- липсват куфарчето с инструменти, един стар GSM апарат и разни дреболии- дискове, касети, слънчеви очила- сума на липси + разходи за възстановяване на щетите: около 500 лева. Познатата чаша вода с ниска температура.

Преди 10 години наследих една къща в село около Плевен. За първите 2 години беше разбивана СЕДЕМ пъти. Нито веднъж не беше установен извършителя, и нищо от откраднатото и до днес не ми е върнато. Тук има и един интересен момент- след поредната инвазия на апаши, и невъзможност на полицията да залови някои от тях, се обърнах към тогавашен познат от една друга пагонлийска служба (бивш неин служител), който за 2 (два) дена откри къде се намират откраднатите вещи, и вероятните извършители. С тази (неофициална) информация отидох в обслужващия селото участък, но никой не благоволи да използва тези данни и да направи нещо. При наличие на престъпление и посочен вероятен извършител, с данни за наличие на откраднати предмети у този извършител- нищо, нула внимание, никакво действие. Поредната доза студена вода за мен.

Познавам лично (мои по-близки или по-далечни приятели) още четирима души, чиято собственост е била обект на посегателство в период от 2-3 години назад. На никой от тях до ден днешен не е върнато нищо, като резултат от оперативно-издирвателните действия.

От другата страна и аз гледам новини и чета вестници, и както отбеляза друг пишещ тук, виждам, че за дни или часове се откриват крадците, посегнали на имущество на висши полицаи, депутати, управляващи. Тоест, дори и този тип кражби са разкриваеми, въпрос е на ... мотивация на съответните оперативни работници.

Не знам каква е официалната статистика за разкриваемост на такива престъпления, а и да я знам, едва ли ще ме стоплят с нещо цифрите и. За това и не ме интересува. Защото в моите конкретни случаи разкриваемостта е 0 (нула) процента, и това е меродавната статистика.

Прав сте, всяка една легитимна професия, и хората които я упражняват са достойни за уважение. Такава е и професията на полицаите. Но за да заслужи и получи наистина това уважение, а не просто декларативното такова, съответната професия трябва да бъде упражнявана качествено, и резултатите от нея да предизвикват и пораждат нужната доза уважение.
Защото ако например застрахователя ми е бил некоректен през годината към мен, следващия път ще избера друг, и така, докато попадна на свестен. За съжаление, не мога да сменя полицията; всъщност мога, но трябва да сменя и държавата, подобно на много други хора, принудени на това.

Аре със здраве!