When

Когато себе си ти преоткриеш
и истинския лик
на същността ти
огледалото магическо
разкрие
пред смаяния взор
на капките сълзи
извиращи от извора най-чист
от центъра на твоя Универсум -
Сърцето...

Когато паднал си на колене,
но имаш сили
кървящ,
недъгав,
немощен,
от глутницата алчна
дори и пълзешком
да се измъкнеш...

Когато любовта
те осени и сложи ти клеймото
неискан, нежелан, низвергнат
но твоят чист и вихрен плам
не гасне
във вихрушката ужасна
и безмилостна
за твое щастие...

Когато смъртта отнеме
най-скъпото ти
и те потопи
във бездната на хаоса и мрака
но ти възкръснеш пак
не само заради живите
но и заради мъртвите
защото няма смърт
смърт няма...

Когато страха обсебващ
ти надвиеш сам
със смях, извиращ
от лабиринта тайнствен
на твоя Център най-свещен
във който времето линейно
танцува с Вечността,
наречена безкрайност...

О, птицо моя, щастие, ела
усещам как летим отново в небесата...
Това, че твоето докосване усещам
и този полет шеметен
дори това ми стига
Защото този полет
щастието мое прави свято...

Sik!