|
Тема |
Отг: Любовта - 4 [re: efir] |
|
Автор |
Felice (член) |
|
Публикувано | 02.01.01 15:04 |
|
|
Краят на света
Когато сребърната нишка свързва те с всемира когато пулсът ускорено, шеметно отмерва миговете в които над града изсипва се порой а по стъклата нежно свирят нотите на музика неземна и гонят се със миговете на безвремие когато сливаш се със вихъра на бурята в която има много похот, много страст и сила когато чакаш, но не чакащ а дъхът ти спира от нечие невидимо докосване във неуречен час когато всички сетива долавят как заедно с озона през прозореца нахлува любовта на онзи, който търси те, но никога не те намира...
Когато тишината губи сила, когато розата увяхва царствено във ваза прозирна когато голи са дърветата, а слънцето е уморено, губи сила, но от нежност изнемогва когато дъжд от жълти и оранжеви листа ръми, а всичко е пропито с копнеж, смразяващ порив, когато има, но и няма самота, тогава вятърът донася заедно със птиците отлитащи перца, които се превръщат в рими, а всичко в теб е повече от истинско и няма говор, има блага празнота...
Застанал си на края на света и виждаш синя бездна как те мами без страх се взираш в лентата на вената-река и тя пулсира в ритъма на твойта кръв готов си и да политнеш, готов си и да скочиш свободен като полъха на есента и зимата И само знанието за това ти стига да бъдеш като вихъра свободен...
Но стига многословие... Мълчанието знае всичко. Какво е щастие какво е любовта? Само думи. Значението им е скрито в една вечна книга, в която всеки лист е празен като снежна белота, тя съществува - там, където слънцето изгрява, безмерно я почитат...
|
| |
|
|
|