ти и идеята за твоята Аляска - с безкрайните пространства и тъгата над всичкото посипана и утаена.... замръзнала и вкаменена в ледовете, така познато претворени в хората и в нас самите, обитателите и, дори и в думите - спасители на самотата ни с премръзналите си ръце ще те подканя да идем да погледаме на топло рибите, които ще сме си донесли вместо призраци, да ни припомнят с блесналите погледи стъклото на аквариума, в който питащи и неразбиращи до смърт се блъскаме. каква ирония - през лятото в Аляска слънцето е каменно