Сънувам те наяве, денят се смее, лекота отвред ме гали, по чертите - мекота от чувството за принадлежност и няма самота... Живея те насън, нощта се преоблича в бяло, а аз ти сме пъстрота, която с любовта се съживява и няма самота... Когато ми е тъжно, отвън в тъгата се потапям и тя от мен изпива онова, от което се освобождавам и няма самота... Когато плача, пробуждат се и бурите, и дъждовете. Навън се впускам да измия в стихията аз собствената си стихия ... и няма самота.. И само съм щастлива. Безмълвна до безмълвната ти топлина, която искам да откривам живеейки насън, сънувайки в деня... да те обичам .... и да не бъде самота.