някаква съм такава... необяснима, малко припряна, малко замаяна, малко пияна... като след тъга, като пред любов, като изтъкана, но не от живот... нощта ме подмина, денят ме забрави и само дъхът ти в мене остави мъничка нишка, блестяща и жарка да ме завръща назад през тъгата, за да приседна на топло след пътя, свряла душата си тиха и гладна да те послушам забравяйки края, да те прегърна, преди отмаляла да ти прошепна... твоя съм цяла...