Помня те –
всеки жест,
всеки смях,
всички думи –
разпиляни от вятъра
пясъци,
всички нощи,
които угасваха
със зората,
която ни чакаше...
Помня те –
всеки допир –
ръцете са корени,
впили своята болка
в земята –
начертани пътеки
към себе си
и до времето,
от което все бягахме..
Помня те –
ти си топлата сила
във вените,
дето всичко руши
и съгражда,
ти си сянката
от поверие,
която зазидах
в душата си.
Помня те!
Чуваш ли?
Жива си!
С всяко вдишване
нося дъха ти,
с всяка стъпка напред
ставаш близка –
като песен на птици
и истинска –
вътре в мен..

Аз пътувам към теб
върху сънища.

Д.