|
|
| Тема |
 Посветено на Сина ми |
|
| Автор |
*Mими* (Рак) |
|
| Публикувано | 17.11.10 12:50 |
|
|
|
Вървя,прибирам се към нас.
Краката и ръцете ми треперят.
На прага знам,ще ме посрещнат в този час,
черната жалейка и твоите некролози.
Стоя пред тях с наведена глава…
Със студени пръсти милвам твоите снимки …
От вътре иде ми тъй силно да крещя…
Вратата как да си отключа,Мили Сине?
Празен и зловещ домът ми е без теб!
Влизам в твоята стая опустяла,
гробна тишина надвиснала навред…
Остави ми я с нея да живея!
Сълзите ми се ронят и парят.
Как мога,Сине,аз да ги спра?
Замина си,в очите ми ти ги остави
и кървава рана в моята душа!
В съня ми сега идваш,Синко…
Целувка и милувка искаш ти от мен.
Събуждам се и гушкам твоята снимка,
студена и безмълвна е пред мен!
Със спомените аз как да живея?
А бъдещето-празно е без теб...
Живота мой с тебе аз погребах,
защо не можеш да се върнеш пак при мен?
Беше само на 19год.
Пред теб глава прекланям,Мили Сине!
| |
| |
| 
|
|
