|
|
| Тема |
 Уличница |
|
| Автор |
Sheetal (тъмна Индия) |
|
| Публикувано | 17.07.05 00:23 |
|
|
|
Да, аз съм уличница- както ме наричаш,
защото всички улици са мои,
вървят през мен вулгарно-неприлични,
привличат ме до край
до изнемога..
И винаги съм адски безпосочна,
такава...разпиляна и бездомна.
Наподобявам скитница, защото
примирието НЕ е моят дом.
Разбираш ли - не нося и часовник,
понеже да флиртувам с вечността
изглежда е любимото ми хоби-
типично е за улична жена,
продала се за нещо скъпо,
което е мечтала до сълзИ.
Е, аз ще се продам - престъпно
на Вятъра. А ти ме спри
и ако дръзнеш даже ме застреляй
с едната си (добра) праволинейност,
натрапена като потребна вещ,
която пазиш винаги до тебе.
Но ти ще видиш как ще прелъстя
последните ти стъпки по тротоара,
прилежно запечатали дъха
на всичките погубени желания,
които си убивал ужасЕно
от страх, че вече даже нямаш сили
да понесеш щастливото. Но мен,
но мен така не можеш да убиеш.
Да, улична съм - жалка и ненужна
за твоето изискано сърце.
Душата ми е уличница всъщност,
защото няма никога да спре
да търси най-щастливите посоки,
а твоята ще бъде предразсъдък -
притиснат под нозете ти, защото
след утре ще е вече твърде късно...
| |
| |
| 
|
|
