И на мен ми се крещи и крещя, но все още не мога да стигна до решение, до някакъв отговор. Как се променят такива хора, как да ги накараш да прогледнат? Единственото, което винаги ми хрумва е примера, той май е най-добрия учител. Но факт е, че повечето хора приличат на работници във фабрика- вършат всичко механично, следват разни разписания, устремени са само към едно нещо - да постигат успехи и доволно се усмихват, когато друг такъв човек им завиди. Повечето хора просто обичат да има правила, едни неписани, но вечно следвани устави за живеене.
Аз изповядвам една много просто философийка : Щом нещо не ти допада, не е за теб и не те прави щастлив - таковай му таковата и го промени така, че да ти пасва.