Дали за живия смъртта е мисълта-близнак,
неугледна и ожулена като изтъркан анурак?
Дали на радостта нерадостния противовес
се явява горчивото ни хапче против стрес?
Дали на младостта сгърчения образ във немощ
не дарява още сили, макар с кошмари в полунощ?
Дали на въпросите наслуки изброени прежде тук
отговора ще намеря, образован пак останал си неук?...
...
тихо, тихо минава си нощта спокойна, с пролетна огласа,
а с нея временно отмира уморената ми личностна нагласа...