|
|
| Тема |
 класика |
|
| Автор |
Чepвeнyшka (п(т)ичка) |
|
| Публикувано | 29.03.05 19:01 |
|
|
|
Балада
В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във лой и луга на продажна твар,
в помия на прокажени старици,
във черна смрад на скапани чепици,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във змийска кръв кипяла барабар,
със злъчки на чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!
Във пяната на муле със самар,
което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
без кьорав зъб със белнали зеници!
(затуй лови наум маймуни с трици!)
и в дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!) -
да пържим завистливите езици!
Във гъст разтвор, за жива плът - кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици
(кръвчица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!)
връз пъп на непрощавани змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!) -
да пържим завистливите езици!
Сложи ни ваша милост на кантар
и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!
Франсоа Вийон
Човек, който е грешил много, винаги бива умен.
| |
| |
| 
|
|
