|
|
| Тема |
 Само да ти кажа |
|
| Автор |
Xитъp 5ъp++ (Последна версия) |
|
| Публикувано | 17.10.04 16:14 |
|
|
|
Навън е някакво странно такова...
Представи си топъл потрептец - то е като ветрец, но не духа, а потръпва и е съвсем топличко, мекичко и леко. Даже малко... като да не е проветриво, макар че не е задушно. В него се крият съвсем мънички и тайни ледени шуш - шуш покрай ушите, във врата: звук, който не чуваш. Бил е там, сега вече го няма...кръцва дръжките на жълтите листа - виждаш само - листото пада, а звукът е отлетял преди дори да си го представиш...
Ей така си седи времето около тебе и уж нищо, но знам, че ако бръкна с пръст в някоя локва, водата ще е ледена още под първия милиметър и усещам, че някакси в топлото се полюшват крайчетата на нощницата на зимата. Тя ей сега ще я съблече, съвсем скоро, ще се нагизди с диамантите си, с паяжининените си шалове, изплетени от дим, ще понесе ароматите на ледените си парфюми, от които ти се насълзяват очите от свежест...
Времето, с всички негови подправки, а?
Такива неща.
17.10.04, след обяд
| |
| |
| 
|
|
