Навън е някакво странно такова...

Представи си топъл потрептец - то е като ветрец, но не духа, а потръпва и е съвсем топличко, мекичко и леко. Даже малко... като да не е проветриво, макар че не е задушно. В него се крият съвсем мънички и тайни ледени шуш - шуш покрай ушите, във врата: звук, който не чуваш. Бил е там, сега вече го няма...кръцва дръжките на жълтите листа - виждаш само - листото пада, а звукът е отлетял преди дори да си го представиш...

Ей така си седи времето около тебе и уж нищо, но знам, че ако бръкна с пръст в някоя локва, водата ще е ледена още под първия милиметър и усещам, че някакси в топлото се полюшват крайчетата на нощницата на зимата. Тя ей сега ще я съблече, съвсем скоро, ще се нагизди с диамантите си, с паяжининените си шалове, изплетени от дим, ще понесе ароматите на ледените си парфюми, от които ти се насълзяват очите от свежест...

Времето, с всички негови подправки, а?

Такива неща.

17.10.04, след обяд

Петърчо, дете невинно,
де те вятърът кат лист отвя?
Зима ледена защо бленуваш,
докат слънчо те целува в синева?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Много красиво...

/Но аз пък се сещам за други, прозаични неща - парно, сметки, болести, безработица, как се стои гладен на студено...
Е, оставам си при прозата.../


Между другото, ти не си ли... един нерегнат ник от две малки букви и точка?
Да не споменавам другите.

и на мен на този ник ми прилича

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.